Text 12
ТЕКСТ 12
Texto
Текст
jīvasya māyā-racitasya nityāḥ
āvirhitāḥ kvāpi tirohitāś ca
śuddho vicaṣṭe hy aviśuddha-kartuḥ
джӣвася ма̄я̄-рачитася нитя̄х̣
а̄вирхита̄х̣ ква̄пи тирохита̄ш ча
шуддхо вичаш̣т̣е хй авишуддха-картух̣
Palabra por palabra
Дума по дума
kṣetra-jñaḥ — el alma individual; etāḥ — todas estas; manasaḥ — de la mente; vibhūtīḥ — distintas actividades; jīvasya — de la entidad viviente; māyā-racitasya — creadas por la energía material, la energía externa; nityāḥ — desde tiempo inmemorial; āvirhitāḥ — a veces manifestadas; kvāpi — en alguna parte; tirohitāḥ ca — y no manifestadas; śuddhaḥ — purificada; vicaṣṭe — ve esto; hi — ciertamente; aviśuddha — no purificada; kartuḥ — del hacedor.
кш̣етра-гя̄х̣ – индивидуалната душа; ета̄х̣ – всички тези; манасах̣ – на ума; вибхӯтӣх̣ – различни дейности; джӣвася – на живото същество; ма̄я̄-рачитася – създадени от външната материална енергия; нитя̄х̣ – от незапомнени времена; а̄вирхита̄х̣ – понякога проявени; ква̄пи – някъде; тирохита̄х̣ ча – и непроявени; шуддхах̣ – чист; вичаш̣т̣е – вижда това; хи – несъмнено; авишуддха – нечист; картух̣ – на деятеля.
Traducción
Превод
El alma individual carente de conciencia de Kṛṣṇa tiene muchas ideas y actividades creadas en su mente por la energía externa. Han estado existiendo desde tiempo inmemorial. A veces, se manifiestan, tanto en el estado consciente como en el estado de sueño, pero durante el sueño profundo [inconsciencia], o en el estado de trance, desaparecen. Una persona que está liberada en vida [jīvan-mukta] puede ver claramente todas estas cosas.
Идеите и дейностите на индивидуалната душа, лишена от Кр̣ш̣н̣а съзнание, се създават в ума ѝ от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно или в спящо състояние, но по време на дълбокия сън (безсъзнанието), наричан транс, изчезват. Постигналият освобождение още в този живот (джӣван-мукта) може ясно да види всичко това.
Significado
Пояснение
Como dice el Bhagavad-gītā (13.3): kṣetrajñaṁ cāpi māṁ viddhi sarva-kṣetreṣu bhārata. Hay dos clases de kṣetrajña, o seres vivos. Uno es el ser viviente individual, y otro, el ser viviente supremo. El ser viviente común conoce su cuerpo hasta cierto punto, pero el Supremo, Paramātmā, conoce la condición de todos los cuerpos. El ser viviente individual está limitado a un lugar, pero el Supremo, Paramātmā, está en todas partes. En este śloka, la palabra kṣetrajña se refiere a un ser viviente común, no al ser viviente supremo. Ese ser viviente común puede ser, o bien nitya-baddha, eternamente condicionado, o bien nitya-mukta, eternamente liberado. Los seres vivientes eternamente liberados están en el jagatVaikuṇṭha, el mundo espiritual, y nunca caen al mundo material. En el mundo material están las almas condicionadas, nitya-baddhas. Los nitya-baddhas pueden alcanzar la liberación si practican el control de la mente, ya que la mente es la causa de la vida condicionada. Cuando se educa la mente, y el alma deja de estar bajo su control, esta puede liberarse incluso mientras se encuentra en el mundo material. Quien alcanza ese estado liberado recibe el nombre de jīvan-mukta. El jīvan-mukta conoce las causas de su condicionamiento; por lo tanto, trata de purificarse y regresar al hogar, de vuelta a Dios. El alma eternamente condicionada debe ese condicionamiento eterno a que está sometida al control de la mente. El estado condicionado y el estado liberado se comparan al estado de inconsciencia del que duerme y al estado del que está despierto. Los que duermen, en el estado de inconsciencia, están eternamente condicionados, pero los que están despiertos entienden que son eternamente partes integrales de Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios. En consecuencia, se ocupan en el servicio de Kṛṣṇa incluso mientras están en el mundo material. Esto lo confirma Śrīla Rūpa Gosvāmī: īhā yasya harer dāsye. Quien emprende el servicio de Kṛṣṇa está liberado, aunque en apariencia sea un alma condicionada dentro del mundo material.Jīvan-muktaḥ sa ucyate. A quien no tiene más dedicación que el servicio a Kṛṣṇa, se le considera liberado cualquiera que sea su situación.
В Бхагавад-гӣта̄ (13.3) се казва: кш̣етрагям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата. Има два вида кш̣етрагя или живи същества. Единият е индивидуалното живо същество, а другият е върховното живо същество. Обикновеното живо същество познава тялото си до известна степен, но Върховният, Парама̄тма̄, познава състоянието на всички тела. Индивидуалното живо същество е установено на едно място, а Върховният, Парама̄тма̄, е всепроникващ. В тази шлока думата кш̣етрагя се отнася до обикновеното живо същество, а не до върховното същество. Обикновените същества се разделят на две категории: нитя-баддха и нитя-мукта. Едните са вечно обусловени, а другите – вечно освободени. Вечно освободените същества са във Ваикун̣т̣ха джагат, духовния свят, и никога не падат в материалния свят. Съществата в материалния свят са обусловени души, нитя-баддха. Те могат да се освободят, като овладеят ума, защото той е причината за обусловения живот. Когато умът се възпита и душата се измъкне от влиянието му, тя постига освобождение още в материалния свят. Освободената душа се нарича джӣван-мукта. Тя знае как е станала обусловена; затова се опитва да се пречисти и да се върне у дома, при Бога. Обусловената душа е вечно обусловена, защото е подвластна на ума. Обусловеното и освободеното състояние се сравняват със съня, безсъзнанието и будуването. Спящите и безсъзнателните са вечно обусловени, а будните същества разбират, че са вечни частици от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Затова дори в този материален свят те му служат. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише: ӣха̄ яся харер да̄сйе. Ако служиш на Кр̣ш̣н̣а, ти си освободен, дори да изглеждаш като обусловена душа в материалния свят. Джӣван-муктах̣ са учяте. Този, чието единствено занимание е да служи на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде смятан за освободен, независимо в какво положение се намира.