Шрӣмад Бха̄гаватам 5.11.12
Деванагари
क्षेत्रज्ञ एता मनसो विभूती-
र्जीवस्य मायारचितस्य नित्या: ।
आविर्हिता: क्वापि तिरोहिताश्च
शुद्धो विचष्टे ह्यविशुद्धकर्तु: ॥ १२ ॥
र्जीवस्य मायारचितस्य नित्या: ।
आविर्हिता: क्वापि तिरोहिताश्च
शुद्धो विचष्टे ह्यविशुद्धकर्तु: ॥ १२ ॥
Стих
кш̣етрагя ета̄ манасо вибхӯтӣр
джӣвася ма̄я̄-рачитася нитя̄х̣
а̄вирхита̄х̣ ква̄пи тирохита̄ш ча
шуддхо вичаш̣т̣е хй авишуддха-картух̣
джӣвася ма̄я̄-рачитася нитя̄х̣
а̄вирхита̄х̣ ква̄пи тирохита̄ш ча
шуддхо вичаш̣т̣е хй авишуддха-картух̣
Дума по дума
кш̣етра-гя̄х̣ — индивидуалната душа; ета̄х̣ — всички тези; манасах̣ — на ума; вибхӯтӣх̣ — различни дейности; джӣвася — на живото същество; ма̄я̄-рачитася — създадени от външната материална енергия; нитя̄х̣ — от незапомнени времена; а̄вирхита̄х̣ — понякога проявени; ква̄пи — някъде; тирохита̄х̣ ча — и непроявени; шуддхах̣ — чист; вичаш̣т̣е — вижда това; хи — несъмнено; авишуддха — нечист; картух̣ — на деятеля.
Превод
Идеите и дейностите на индивидуалната душа, лишена от Кр̣ш̣н̣а съзнание, се създават в ума ѝ от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно или в спящо състояние, но по време на дълбокия сън (безсъзнанието), наричан транс, изчезват. Постигналият освобождение още в този живот (джӣван-мукта) може ясно да види всичко това.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (13.3) се казва: кш̣етрагям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата. Има два вида кш̣етрагя, живи същества. Единият е индивидуалното живо същество, а другият е върховното живо същество. Обикновеното живо същество познава тялото си до известна степен, но Върховният, Парама̄тма̄, познава състоянието на всички тела. Индивидуалното живо същество е установено на едно място, а Върховният, Парама̄тма̄, е всепроникващ. В тази шлока думата кш̣етрагя се отнася до обикновеното живо същество, а не до върховното същество. Обикновените същества се разделят на две категории: нитя-баддха и нитя-мукта. Едните са вечно обусловени, а другите – вечно освободени. Вечно освободените същества са във Ваикун̣т̣ха джагат, духовния свят, и никога не падат в материалния свят. Съществата в материалния свят са обусловени души, нитя-баддха. Те могат да се освободят, като овладеят ума, защото той е причината за обусловения живот. Когато умът се възпита и душата се измъкне от влиянието му, тя постига освобождение още в материалния свят. Освободената душа се нарича джӣван-мукта. Тя знае как е станала обусловена; затова се опитва да се пречисти и да се върне у дома, при Бога. Обусловената душа е вечно обусловена, защото е подвластна на ума. Обусловеното и освободеното състояние се сравняват със съня, безсъзнанието и будуването. Спящите и безсъзнателните са вечно обусловени, а будните същества разбират, че са вечни частици от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Затова дори в този материален свят те му служат. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише: ӣха̄ яся харер да̄сйе. Ако служиш на Кр̣ш̣н̣а, ти си освободен, дори да изглеждаш като обусловена душа в материалния свят. Джӣван-муктах̣ са учяте. Този, чието единствено занимание е да служи на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде смятан за освободен, независимо в какво положение се намира.