Text 5

ТЕКСТ 5

Devanagari

Деванагари (азбука)

स वासनात्मा विषयोपरक्तोगुणप्रवाहो विकृत: षोडशात्मा । बिभ्रत्पृथङ्‌नामभि रूपभेद-मन्तर्बहिष्ट्वं च पुरैस्तनोति ॥ ५ ॥

Text

Текст

sa vāsanātmā viṣayoparakto
guṇa-pravāho vikṛtaḥ ṣoḍaśātmā
bibhrat pṛthaṅ-nāmabhi rūpa-bhedam
antar-bahiṣṭvaṁ ca purais tanoti

са ва̄сана̄тма̄ виш̣айопаракто
гун̣а-права̄хо викр̣тах̣ ш̣од̣аша̄тма̄
бибхрат пр̣тхан̇-на̄мабхи рӯпа-бхедам
антар-бахиш̣т̣вам̇ ча пураис таноти

Synonyms

Дума по дума

saḥ — that; vāsanā — endowed with many desires; ātmā — the mind; viṣaya-uparaktaḥ — attached to material happiness, sense gratification; guṇa-pravāhaḥ — driven by the force of either sattva-guṇa, rajo-guṇa or tamo-guṇa; vikṛtaḥ — transformed by lust and so on; ṣoḍaśa-ātmā — the chief of the sixteen material elements (the five gross elements, the ten senses and the mind); bibhrat — wandering; pṛthak-nāmabhiḥ — with separate names; rūpa-bhedam — assuming different forms; antaḥ-bahiṣṭvam — the quality of being first-class or last-class; ca — and; puraiḥ — with different bodily forms; tanoti — manifests.

сах̣ – това; ва̄сана̄ – изпълнен с много желания; а̄тма̄ – умът; виш̣ая-упарактах̣ – привързан към материалното щастие, сетивното наслаждение; гун̣а-права̄хах̣ – тласкан от могъщите саттва-гун̣а, раджо-гун̣а или тамо-гун̣а; викр̣тах̣ – преобразен от похотта и пр.; ш̣од̣аша-а̄тма̄ – главният от шестнайсетте материални елемента (петте груби елемента, десетте сетива и умът); бибхрат – скитащ; пр̣тхак-на̄мабхих̣ – с отделни имена; рӯпа-бхедам – приемащ различни форми; антах̣-бахиш̣т̣вам – висши или низши по природа; ча – и; пураих̣ – с различни тела; таноти – се проявява.

Translation

Превод

Because the mind is absorbed in desires for pious and impious activities, it is naturally subjected to the transformations of lust and anger. In this way, it becomes attracted to material sense enjoyment. In other words, the mind is conducted by the modes of goodness, passion and ignorance. There are eleven senses and five material elements, and out of these sixteen items, the mind is the chief. Therefore the mind brings about birth in different types of bodies among demigods, human beings, animals and birds. When the mind is situated in a higher or lower position, it accepts a higher or lower material body.

Умът е погълнат от желания за благочестиви и греховни дейности и лесно попада под влияние на похотта и гнева в различните им разновидности. Така се пристрастява към материалното сетивно наслаждение. С други думи, умът става подчинен на проявленията добро, страст и невежество. От шестнайсетте компонента – единайсет сетива и пет материални елемента – умът е най-главният. Ето защо той е причина за прераждането на душата в тела на полубогове, хора, животни, птици и др. Според това дали умът е извисен, или принизен, живото същество приема висше или низше материално тяло.

Purport

Пояснение

Transmigration among the 8,400,000 species is due to the mind’s being polluted by certain material qualities. Due to the mind, the soul is subjected to pious and impious activities. The continuation of material existence is like the waves of material nature. In this regard, Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura says, māyāra vaśe, yāccha bhese’, khāccha hābuḍubu, bhāi: “My dear brother, the spirit soul is completely under the control of māyā, and you are being carried away by its waves.” This is also confirmed in Bhagavad-gītā:

Прераждането на живото същество в 8 400 000 форми на живот се дължи на ума, замърсен от определени материални качества. Заради него душата е подложена на благочестиви и греховни дейности. Вечното материално съществуване е като вълни, които се надигат в материалната природа. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише: ма̄я̄ра ваше я̄ччха бхесе' кха̄ччха ха̄буд̣убу бха̄и – „Скъпи братко, душата е изцяло завладяна от ма̄я̄ и ти си завлечен от нейните вълни“. Същото е казано и в Бхагавад-гӣта̄:

prakṛteḥ kriyamāṇāni
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate

пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

“The bewildered spirit soul, under the influence of the three modes of material nature, thinks himself the doer of activities, which are in actuality carried out by nature.”

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“ (Бхагавад-гӣта̄‚ 3.27).

Material existence means being fully controlled by material nature. The mind is the center for accepting the dictations of material nature. In this way the living entity is carried away in different types of bodies continuously, millennium after millennium.

Материално съществуване означава пълно подчинение на материалната природа. Умът е центърът, който приема нейните сигнали. Така живото същество непрекъснато бива завличано в различни тела хилядолетие след хилядолетие.

kṛṣṇa bhuli’ sei jīva anādi-bahirmukha
ataeva māyā tāre deya saṁsāra-duḥkha

кр̣ш̣н̣а бхули' сеи джӣва ана̄ди-бахирмукха
атаева ма̄я̄ та̄ре дея сам̇са̄ра-дух̣кха

(Caitanya-caritāmṛta, Madhya 20.117)

(Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.117)

Due to the living entity’s forgetfulness of Kṛṣṇa, one is bound by the laws of material nature.

Живото същество, забравило Кр̣ш̣н̣а, е пленник на законите на материалната природа.