Text 2
ТЕКСТ 2
Devanagari
Деванагари (азбука)
Text
Текст
vitāna-vidyoru-vijṛmbhiteṣu
na veda-vādeṣu hi tattva-vādaḥ
prāyeṇa śuddho nu cakāsti sādhuḥ
вита̄на-видьору-виджр̣мбхитеш̣у
на веда-ва̄деш̣у хи таттва-ва̄дах̣
пра̄йен̣а шуддхо ну чака̄сти са̄дхух̣
Synonyms
Дума по дума
tathā — therefore; eva — indeed; rājan — O King; uru-gārha-medha — rituals related to material household life; vitāna-vidyā — in knowledge that expands; uru — very greatly; vijṛmbhiteṣu — among those interested; na — not; veda-vādeṣu — who speak the version of the Vedas; hi — indeed; tattva-vādaḥ — the spiritual science; prāyeṇa — almost always; śuddhaḥ — free from all contaminated activities; nu — indeed; cakāsti — appear; sādhuḥ — a person who is advanced in devotional service.
татха̄ – следователно; ева – наистина; ра̄джан – о, царю; уру-га̄рха-медха – ритуали, свързани с материалния семеен живот; вита̄на-видя̄ – с нарастващо знание; уру – много; виджр̣мбхитеш̣у – сред тези, които се интересуват; на – не; веда-ва̄деш̣у – които говорят в съответствие с Ведите; хи – наистина; таттва-ва̄дах̣ – духовната наука; пра̄йен̣а – почти винаги; шуддхах̣ – освободени от всички замърсяващи дейности; ну – именно; чака̄сти – се проявява; са̄дхух̣ – човек, напреднал в преданото служене.
Translation
Превод
My dear King, talks of the relationship between the master and the servant, the king and the subject and so forth are simply talks about material activities. People interested in material activities which are expounded in the Vedas are intent on performing material sacrifices and placing faith in their material activities. For such people, spiritual advancement is definitely not manifest.
Скъпи царю, разговорите за отношенията между господаря и слугата, царя и поданика и пр. са само разговори за материални дейности. Хората, които се занимават с материалните дейности, изложени във Ведите, посвещават цялото си внимание на материални жертвоприношения и вярват единствено в материални завоевания. Естествено такива хора никога не стигат до духовно просветление.
Purport
Пояснение
In this verse, two words are significant — veda-vāda and tattva-vāda. According to Bhagavad-gītā, those who are simply attached to the Vedas and who do not understand the purpose of the Vedas or the Vedānta-sūtra are called veda-vāda-ratāḥ.
В този стих две думи заслужават внимание: веда-ва̄да и таттва-ва̄да. В Бхагавад-гӣта̄ тези, които следват Ведите, но не разбират смисъла на ведическото знание или на Веда̄нта сӯтра, се наричат веда-ва̄да-рата̄х̣.
pravadanty avipaścitaḥ
veda-vāda-ratāḥ pārtha
nānyad astīti vādinaḥ
правадантй авипашчитах̣
веда-ва̄да-рата̄х̣ па̄ртха
на̄няд астӣти ва̄динах̣
janma-karma-phala-pradām
kriyā-viśeṣa-bahulāṁ
bhogaiśvarya-gatiṁ prati
джанма-карма-пхала-прада̄м
крия̄-вишеш̣а-бахула̄м̇
бхогаишваря-гатим̇ прати
“Men of small knowledge are very much attached to the flowery words of the Vedas, which recommend various fruitive activities for elevation to heavenly planets, resultant good birth, power and so forth. Being desirous of sense gratification and opulent life, they say there is nothing more than this.” (Bg. 2.42-43)
„Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това“ (Бхагавад-гӣта̄, 2.42 – 43).
The veda-vāda followers of the Vedas are generally inclined to karma-kāṇḍa, the performance of sacrifice according to the Vedic injunctions. They are thereby promoted to higher planetary systems. They generally practice the Cāturmāsya system. Akṣayyaṁ ha vai cāturmāsya-yājinaḥ sukṛtaṁ bhavati: one who performs the cāturmāsya-yajña becomes pious. By becoming pious, one may be promoted to the higher planetary systems (ūrdhvaṁ gacchanti sattva-sthāḥ). Some of the followers of the Vedas are attached to karma-kāṇḍa, the fruitive activities of the Vedas, in order to be promoted to a higher standard of life. Others argue that this is not the purpose of the Vedas. Tad yathaiveha karma jitaḥ lokaḥ kṣīyate evam evam utra puṇya jitaḥ lokaḥ kṣīyate. In this world someone may become very highly elevated by taking birth in an aristocratic family, by being well educated, beautiful or very rich. These are the gifts for pious activities enacted in the past life. However, these will be finished when the stock of pious activity is finished. If we become attached to pious activities, we may get these various worldly facilities in the next life and may take birth in the heavenly planets. But all this will eventually be finished. Kṣīṇe puṇye martya-lokaṁ viśanti (Bg. 9.21): when the stock of pious activity is finished, one again has to come to this martya-loka. According to the Vedic injunctions, the performance of pious activity is not really the objective of the Vedas. The objective of the Vedas is explained in Bhagavad-gītā. Vedaiś ca sarvair aham eva vedyaḥ: the objective of the Vedas is to understand Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead. Those who are veda-vādīs are not actually advanced in knowledge, and those who are followers of jñāna-kāṇḍa (Brahman understanding) are also not perfect. However, when one comes to the platform of upāsanā and accepts the worship of the Supreme Personality of Godhead, he becomes perfect (ārādhanānāṁ sarveṣāṁ viṣṇor ārādhanaṁ param). In the Vedas the worship of different demigods and the performance of sacrifice are certainly, mentioned, but such worship is inferior because the worshipers do not know that the ultimate goal is Viṣṇu (na te viduḥ svārtha-gatiṁ hi viṣṇum). When one comes to the platform of viṣṇor ārādhanam, or bhakti-yoga, one has attained the perfection of life. Otherwise, as indicated in Bhagavad-gītā, one is not a tattva-vādī but a veda-vādī, a blind follower of the Vedic injunctions. A veda-vādī cannot be purified from material contamination unless he becomes a tattva-vādī, that is, one who knows tattva, the Absolute Truth. Tattva is also experienced in three features — brahmeti paramātmeti bhagavān iti śabdyate. Even after coming to the platform of understanding tattva, one must worship Bhagavān, Viṣṇu and His expansions, or one is not yet perfect. Bahūnāṁ janmanām ante jñānavān māṁ prapadyate: after many births, one who is actually in knowledge surrenders unto Kṛṣṇa. The conclusion is that unintelligent men with a poor fund of knowledge cannot understand Bhagavān, Brahman or Paramātmā, but after studying the Vedas and attaining the understanding of the Absolute Truth, the Supreme Personality of Godhead, one is supposed to be on the platform of perfect knowledge.
Веда-ва̄да последователите на Ведите, обикновено се насочват към карма-ка̄н̣д̣а – жертвоприношения в съответствие с ведическите наставления. С това те се издигат до по-висши планети. По принцип те спазват обетите, свързани с Ча̄турма̄ся. Акш̣айям̇ ха ваи ча̄турма̄ся-я̄джинах̣ сукр̣там̇ бхавати: този, който изпълнява ча̄турма̄ся-ягя, постига благочестие. Благочестивите хора се издигат на висшите планети (ӯрдхвам̇ гаччханти саттва-стха̄х̣). Някои последователи на Ведите са привързани към карма-ка̄н̣д̣а, ведически плодоносни дейности, в стремежа си към по-добър живот. Други са на мнение, че не това е целта на Ведите. Тад ятхаивеха карма джитах̣ локах̣ кш̣ӣяте евам евам утра пун̣я джитах̣ локах̣ кш̣ӣяте. В нашия свят за издигнати се смятат хората с аристократичен произход, с добро образование, красива външност или голямо богатство. Тези придобивки са награда за благочестиви дейности в минали животи. Обаче те изчезват, щом се изчерпи запаса от благочестива дейност. Ако се привържем към благочестивите дейности, в следващия си живот можем да получим такива светски придобивки и да се родим на райските планети. Но рано или късно ще трябва да се разделим с тях. Кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти (Бхагавад-гӣта̄, 9.21): щом резултатът от натрупаната благочестива дейност се изчерпи, живото същество трябва отново да се върне на мартя-лока. Според казаното в самите Веди истинската им цел не е благочестивата дейност. Целта на Ведите е обяснена в Бхагавад-гӣта̄. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣: целта на Ведите е да се разбере Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Веда-ва̄дӣте не притежават истинска мъдрост и последователите на гя̄на-ка̄н̣д̣а (знание за Брахман) също не са съвършени. Но този, който достигне равнището упа̄сана̄ и приеме обожанието на Върховната Божествена Личност, става съвършен (а̄ра̄дхана̄на̄м̇ сарвеш̣а̄м̇ виш̣н̣ор а̄ра̄дханам̇ парам). Във Ведите са описани религиозни ритуали и различни жертвоприношения в чест на полубоговете, но тези церемонии са вторични, защото извършителите им не знаят, че крайната цел е Виш̣н̣у (на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум). Когато се издигне до виш̣н̣ор а̄ра̄дханам, или бхакти йога, човек е постигнал съвършенството на живота. В противен случай той не е таттва-ва̄дӣ, а по думите на Бхагавад-гӣта̄, веда-ва̄дӣ – сляп последовател на ведическите канони. Веда-ва̄дӣ може да се пречисти от материалното замърсяване само ако стане таттва-ва̄дӣ, т.е. познавач на таттва, Абсолютната Истина. Таттва се осъзнава в три аспекта – брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте. Дори този, който е разбрал таттва, трябва да почита Бхагава̄н, Виш̣н̣у и неговите разширения, иначе е далеч от съвършенство. Бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте: след много животи истински знаещият се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Можем да направим заключението, че неинтелигентните хора с ограничено знание не могат да разберат Бхагава̄н, Брахман или Парама̄тма̄, но този, който изучи Ведите и разбере Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, постига равнището на съвършеното знание.