Text 44
ТЕКСТ 44
Devanagari
Деванагари (азбука)
रूपं प्रियतमं स्वानां सर्वेन्द्रियगुणाञ्जनम् ॥ ४४ ॥
Text
Текст
dehi bhāgavatārcitam
rūpaṁ priyatamaṁ svānāṁ
sarvendriya-guṇāñjanam
дехи бха̄гавата̄рчитам
рӯпам̇ приятамам̇ сва̄на̄м̇
сарвендрия-гун̣а̄н̃джанам
Synonyms
Дума по дума
darśanam — vision; naḥ — our; didṛkṣūṇām — desirous to see; dehi — kindly exhibit; bhāgavata — of the devotees; arcitam — as worshiped by them; rūpam — form; priya-tamam — dearmost; svānām — of Your devotees; sarva-indriya — all the senses; guṇa — qualities; añjanam — very much pleasing.
даршанам – зрение; нах̣ – наше; дидр̣кш̣ӯн̣а̄м – желаещ да види; дехи – моля те, покажи; бха̄гавата – на преданите; арчитам – почитан от тях; рӯпам – образ; прия-тамам – най-скъп; сва̄на̄м – на твоите предани; сарва-индрия – всички сетива; гун̣а – качества; ан̃джанам – носещи радост.
Translation
Превод
My dear Lord, I wish to see You exactly in the form that Your very dear devotees worship. You have many other forms, but I wish to see Your form that is especially liked by the devotees. Please be merciful upon me and show me that form, for only that form worshiped by the devotees can perfectly satisfy all the demands of the senses.
О, Господи, искам да те виждам в този образ, пред който се прекланят най-скъпите Ти предани. Ти имаш много други въплъщения, но аз искам да виждам този твой образ, който преданите най-много обичат. Моля те, бъди милостив и ми покажи този облик, защото само той може да утоли всички копнежи на сетивата.
Purport
Пояснение
In the śruti, or veda-mantra, it is said that the Supreme Absolute Truth is sarva-kāmaḥ sarva-gandhaḥ sarva-rasaḥ, or, in other words, He is known as raso vai saḥ, the source of all relishable relationships (rasas). We have various senses — the powers of seeing, tasting, smelling, touching, etc. — and all the propensities of our senses can be satisfied when the senses are engaged in the service of the Lord. Hṛṣīkeṇa hṛṣīkeśa-sevanaṁ bhaktir ucyate: “Bhakti means engaging all the senses in the service of the master of the senses, Hṛṣīkeśa.” (Nārada-pañcarātra) These material senses, however, cannot be engaged in the service of the Lord; therefore one has to become free from all designations. Sarvopādhi-vinirmuktaṁ tatparatvena nirmalam: one has to become free from all designation or false egotism and thus become purified. When we engage our senses in the service of the Lord, the desires or the inclinations of the senses can be perfectly fulfilled. Lord Śiva therefore wants to see the Lord in a form which is inconceivable to the Bauddha philosophers, or the Buddhists.
В шрути (още веда-мантра) се казва, че Върховната Абсолютна Истина е сарва-ка̄мах̣ сарва-гандхах̣ сарва-расах̣. С други думи, Върховният Бог е расо ваи сах̣, източникът на всички блажени отношения (раси). Ние имаме различни сетива, чрез които виждаме, възприемаме вкусове, миризми, допир и т.н. Всички потребности на нашите сетива могат да бъдат задоволени, когато сетивата ни служат на Бога. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – „Бхакти означава да използваме всичките си сетива в служене на господаря на сетивата, Хр̣ш̣ӣкеша“ (На̄рада пан̃чара̄тра). Но материалните сетива не могат да бъдат използвани в служене на Бога. Следователно човек трябва да се освободи от материалните обозначения. Сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам. Човек трябва да се освободи от всички обозначения и неверни отъждествявания и по този начин да се пречисти. Когато със сетивата си служим на Бога, може да задоволим по съвършен начин техните желания и потребности. Следователно Шива иска да вижда Бога в образ, който е недостижим за последователите на будизма.
The impersonalists and the voidists also have to see the form of the Absolute. In Buddhist temples there are forms of Lord Buddha in meditation, but these are not worshiped like the forms of the Lord in Vaiṣṇava temples — forms like Rādhā-Kṛṣṇa, Sītā-Rāma or Lakṣmī-Nārāyaṇa. Amongst the different sampradāyas (Vaiṣṇava sects) either Rādhā-Kṛṣṇa or Lakṣmī-Nārāyaṇa is worshiped. Lord Śiva wants to see that form perfectly, just as the devotees want to see it. The words rūpaṁ priyatamaṁ svānām are specifically mentioned here, indicating that Lord Śiva wants to see that form which is very dear to the devotees. The word svānām is especially significant because only the devotees are very, very dear to the Supreme Personality of Godhead. The jñānīs, yogīs and karmīs are not particularly dear, for the karmīs simply want to see the Supreme Personality of Godhead as their order supplier, the jñānīs want to see Him to become one with Him, and the yogīs want to see Him partially represented within their heart as Paramātmā. But the bhaktas, or the devotees, want to see Him in His complete perfection. As stated in Brahma-saṁhitā (5.30):
Имперсоналистите и будистите също могат да видят образа на Абсолюта. В будистките храмове има статуи на медитиращия Буда, но за тях не се извършва богослужение, както за изображенията на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, Сӣта̄-Ра̄ма или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а във ваиш̣н̣авските храмове. Всички ваиш̣н̣авски сампрада̄и (духовни школи) обожават или Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Шива, като всички предани, иска да вижда в цялото му съвършенство именно този образ на Бога. Думите рӯпам̇ приятамам̇ сва̄на̄м, които Шива използва, подчертават, че той иска да види образа, който е най-любим на преданите. Особено важна в случая е думата сва̄на̄м, защото само преданите са толкова свидни на Бога, Върховната Личност. Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте не са му толкова скъпи, защото кармӣте искат от него само да изпълнява желанията им, гя̄нӣте искат да го постигнат, за да се слеят с него, а йогӣте искат да виждат частичното му проявление Парама̄тма̄, намиращо се в сърцата им. Но бхактите, преданите, искат да виждат Бога в неговия най-съвършен облик. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва:
barhāvataṁsam asitāmbuda-sundarāṅgam
kandarpa-koṭi-kamanīya-viśeṣa-śobhaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам
кандарпа-кот̣и-каманӣя-вишеш̣а-шобхам̇
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
“I worship Govinda, the primeval Lord, who is adept at playing on His flute, whose eyes are blooming like lotus petals, whose head is bedecked with peacock feathers, whose beauty is tinged with the hue of blue clouds, and whose unique loveliness charms millions of Cupids.” Thus Lord Śiva’s desire is to see the Supreme Personality of Godhead as He is described in this way — that is, he wants to see Him as He appears to the bhāgavatas, the devotees. The conclusion is that Lord Śiva wants to see Him in complete perfection and not in the impersonalist or voidist way. Although the Lord is one in His various forms (advaitam acyutam anādim), still His form as the young enjoyer of the gopīs and companion of the cowherd boys (kiśora-mūrti) is the most perfect form. Thus Vaiṣṇavas accept the form of the Lord in His Vṛndāvana pastimes as the chief form.
„Прекланям се пред Говинда, извечния Бог с очи като разцъфнали лотоси и с пауново перо в косите, който изкусно свири на флейта. Неговият прелестен образ е обагрен със синевата на облаците, а неповторимото му очарование покорява милиони богове на любовта“. Шива иска да вижда Върховната Божествена Личност именно в този образ. С други думи, той иска да вижда Бога в образа, в който Той се явява пред своите предани, бха̄гаватите. И така, Шива иска да вижда Бога в пълното му съвършенство, а не по начина, по който го възприемат имперсоналистите и будистите. В многообразните си форми Богът остава един (адваитам ачютам ана̄дим), но въпреки това обликът му на юноша, който се забавлява с гопӣте и е приятел на пастирчетата (кишора-мӯрти), е най-съвършен. Затова ваиш̣н̣авите смятат този образ на Бога, в който Той извършва забавленията си във Вр̣нда̄вана, за най-главен.