Text 38
ТЕКСТ 38
Devanagari
Деванагари (азбука)
माया विवेकविधुति स्रजि वाहिबुद्धि: ।
तं नित्यमुक्तपरिशुद्धविशुद्धतत्त्वं
प्रत्यूढकर्मकलिलप्रकृतिं प्रपद्ये ॥ ३८ ॥
Text
Текст
māyā viveka-vidhuti sraji vāhi-buddhiḥ
taṁ nitya-mukta-pariśuddha-viśuddha-tattvaṁ
pratyūḍha-karma-kalila-prakṛtiṁ prapadye
ма̄я̄ вивека-видхути сраджи ва̄хи-буддхих̣
там̇ нитя-мукта-паришуддха-вишуддха-таттвам̇
пратйӯд̣ха-карма-калила-пракр̣тим̇ прападйе
Synonyms
Дума по дума
yasmin — in which; idam — this; sat-asat — the Supreme Lord and His different energies; ātmatayā — being the root of all cause and effect; vibhāti — manifests; māyā — illusion; viveka-vidhuti — liberated by deliberate consideration; sraji — on the rope; vā — or; ahi — serpent; buddhiḥ — intelligence; tam — unto Him; nitya — eternally; mukta — liberated; pariśuddha — uncontaminated; viśuddha — pure; tattvam — truth; pratyūḍha — transcendental; karma — fruitive activities; kalila — impurities; prakṛtim — situated in spiritual energy; prapadye — surrender.
ясмин – в което; идам – това; сат-асат – Върховният Бог и многообразните му енергии; а̄тматая̄ – бивайки източник на всички причини и следствия; вибха̄ти – проявява се; ма̄я̄ – илюзия; вивека-видхути – постигнал освобождение чрез зрели разсъждения; сраджи – на въжето; ва̄ – или; ахи – змия; буддхих̣ – интелект; там – нему; нитя – вечно; мукта – освободен; паришуддха – незамърсен; вишуддха – чист; таттвам – истина; пратйӯд̣ха – трансцендентален; карма – плодоносни дейности; калила – замърсявания; пракр̣тим – намиращ се в духовната енергия; прападйе – да се отдаде.
Translation
Превод
The Supreme Personality of Godhead manifests Himself as one with the cause and effect within this body, but one who has transcended the illusory energy by deliberate consideration, which clears the misconception of a snake for a rope, can understand that the Paramātmā is eternally transcendental to the material creation and situated in pure internal energy. Thus the Lord is transcendental to all material contamination. Unto Him only must one surrender.
В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парама̄тма̄ винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.
Purport
Пояснение
This verse is specifically stated to defy the Māyāvāda conclusion of oneness without differentiation between the individual soul and the Supersoul. The Māyāvāda conclusion is that the living entity and the Supersoul are one; there is no difference. The Māyāvādīs proclaim that there is no separate existence outside the impersonal Brahman and that the feeling of separation is māyā, or an illusion, by which one considers a rope to be a snake. The rope-and-the-snake argument is generally offered by the Māyāvādī philosophers. Therefore these words, which represent vivarta-vāda, are specifically mentioned herein. Actually Paramātmā, the Supersoul, is the Supreme Personality of Godhead, and He is eternally liberated. In other words, the Supreme Personality of Godhead is living within this body along with the individual soul, and this is confirmed in the Vedas. They are likened to two friends sitting on the same tree. Yet Paramātmā is above the illusory energy. The illusory energy is called bahiraṅgā śakti, or external energy, and the living entity is called taṭasthā śakti, or marginal potency. As stated in Bhagavad-gītā, the material energy, represented as earth, water, air, fire, sky, etc., and the spiritual energy, the living entity, are both energies of the Supreme Lord. Even though the energies and the energetic are identical, the living entity, individual soul, being prone to be influenced by the external energy, considers the Supreme Personality of Godhead to be one with himself.
Тази строфа директно опровергава концепцията на ма̄я̄ва̄дӣте за пълното тъждество на индивидуалната душа и Свръхдушата. Според философията на ма̄я̄ва̄дӣте живото същество и Свръхдушата са напълно еднакви; между тях няма никаква разлика. Ма̄я̄ва̄дӣте заявяват, че нищо не може да съществува вън от безличностния Брахман и че чувството на обособеност от него е ма̄я̄, илюзия, под влиянието на която живото същество смята въжето за змия. Примерът с въжето и змията е любимият аргумент на философите ма̄я̄ва̄дӣ, затова тук нарочно са използвани тези думи, представящи концепцията виварта-ва̄да. В действителност Парама̄тма̄, Свръхдушата, е Върховната Божествена Личност и тя винаги е освободена. С други думи, Върховният Бог живее в тялото заедно с индивидуалната душа, което се потвърждава във Ведите. Те са като две птици приятели, които седят на едно и също дърво. Но Парама̄тма̄ е отвъд действието на илюзорната енергия. Илюзорната енергия се нарича бахиран̇га̄ шакти (външна енергия), а живото същество е тат̣астха̄ шакти (междинна енергия). В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че и материалната енергия във формата на земя, вода, въздух, огън, етер и т.н., и духовната енергия, представяна от живите същества, са енергии на Върховния Бог. Въпреки че между енергиите и техния източник няма разлика, живото същество, душата, попада под влиянието на външната енергия и започва да се мисли за равно на Върховната Божествена Личност.
The word prapadye is also significant in this verse, for it refers to the conclusion of the Bhagavad-gītā (18.66): sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja. In another place the Lord says, bahūnāṁ janmanām ante jñānavān māṁ prapadyate (Bg. 7.19). This prapadye or śaraṇaṁ vraja refers to the individual’s surrender to the Supersoul. The individual soul, when surrendered, can understand that the Supreme Personality of Godhead, although situated within the heart of the individual soul, is superior to the individual soul. The Lord is always transcendental to the material manifestation, even though it appears that the Lord and the material manifestation are one and the same. According to the Vaiṣṇava philosophy, He is one and different simultaneously. The material energy is a manifestation of His external potency, and since the potency is identical with the potent, it appears that the Lord and individual soul are one; but actually the individual soul is under the influence of material energy, and the Lord is always transcendental to it. Unless the Lord is superior to the individual soul, there is no question of prapadye, or surrender unto Him. This word prapadye refers to the process of devotional service. Simply by nondevotional speculation on the rope and the snake, one cannot approach the Absolute Truth. Therefore devotional service is stressed as more important than deliberation or mental speculation to understand the Absolute Truth.
Думата прападйе в тази строфа също заслужава специално внимание, защото е свързана със заключителното наставление на Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (7.19) Богът казва: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте. Думите прападйе и шаран̣ам̇ враджа означават, че индивидуалната душа трябва да се предаде на Свръхдушата. Тогава тя ще може да разбере, че макар Върховният Бог да се намира в сърцето ѝ, Той я превъзхожда във всяко едно отношение. Богът винаги е трансцендентален, отвъд материалното проявление, макар да ни се струва, че Той и материалното проявление са едно. Според ваиш̣н̣авската философия Богът е едновременно тъждествен с творението си и различен от него. Материалният свят е проявление на външната енергия на Бога и понеже енергията не се различава от източника си, на нас ни се струва, че Богът и индивидуалната душа са едно и също нещо. В действителност обаче обусловената душа се намира под влиянието на материалната енергия, а Богът винаги е трансцендентален, неподвластен на тази енергия. Ако Богът не заемаше по-висше положение спрямо индивидуалната душа, думата прападйе би била лишена от смисъл, тъй като не би могло да става дума индивидуалната душа да се предаде на Върховния Бог. Думата прападйе се отнася за процеса на преданото служене. Човек не може да постигне Абсолютната Истина с празни разсъждения за въжето и змията, без да отдава предано служене. Затова в тези строфи се подчертава изключителното значение на преданото служене, което е много по-важно за постигането на Абсолютната Истина от разсъжденията и философските търсения.