Text 39
ТЕКСТ 39
Devanagari
Деванагари (азбука)
कर्माशयं ग्रथितमुद्ग्रथयन्ति सन्त: ।
तद्वन्न रिक्तमतयो यतयोऽपि रुद्ध
स्रोतोगणास्तमरणं भज वासुदेवम् ॥ ३९ ॥
Text
Текст
karmāśayaṁ grathitam udgrathayanti santaḥ
tadvan na rikta-matayo yatayo ’pi ruddha-
sroto-gaṇās tam araṇaṁ bhaja vāsudevam
карма̄шаям̇ гратхитам удгратхаянти сантах̣
тадван на рикта-матайо ятайо 'пи руддха-
срото-ган̣а̄с там аран̣ам̇ бхаджа ва̄судевам
Synonyms
Дума по дума
yat — whose; pāda — feet; paṅkaja — lotus; palāśa — petals or toes; vilāsa — enjoyment; bhaktyā — by devotional service; karma — fruitive activities; āśayam — desire; grathitam — hard knot; udgrathayanti — root out; santaḥ — devotees; tat — that; vat — like; na — never; rikta-matayaḥ — persons devoid of devotional service; yatayaḥ — ever-increasingly trying; api — even though; ruddha — stopped; srotaḥ-gaṇāḥ — the waves of sense enjoyment; tam — unto Him; araṇam — worthy to take shelter; bhaja — engage in devotional service; vāsudevam — unto Kṛṣṇa, the son of Vasudeva.
ят – чиито; па̄да – нозе; пан̇каджа – лотосови; пала̄ша – листенца или пръсти; вила̄са – наслаждение; бхактя̄ – чрез предано служене; карма – плодоносни дейности; а̄шаям – желание; гратхитам – здрав възел; удгратхаянти – разсичат; сантах̣ – преданите; тат – това; ват – като; на – никога; рикта-матаях̣ – които са чужди на преданото служене; ятаях̣ – полагащи все нови и нови усилия; апи – въпреки че; руддха – спрени; сротах̣-ган̣а̄х̣ – вълните на сетивното удоволствие; там – на него; аран̣ам – достоен да бъде убежище; бхаджа – посвети се на предано служене; ва̄судевам – на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева.
Translation
Превод
The devotees, who are always engaged in the service of the toes of the lotus feet of the Lord, can very easily overcome hard-knotted desires for fruitive activities. Because this is very difficult, the nondevotees — the jñānīs and yogīs — although trying to stop the waves of sense gratification, cannot do so. Therefore you are advised to engage in the devotional service of Kṛṣṇa, the son of Vasudeva.
Преданите, които постоянно служат на пръстите на лотосовите нозе на Бога, с лекота разсичат здравия възел на желанията за плодоносни дейности. Но за неотдадените – гя̄нӣте и йогӣте, – които се опитват да спрат вълните на сетивното удоволствие, това е толкова трудно, че те никога не успяват да го постигнат. Затова последвай съвета ни и изцяло се посвети на предано служене за Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева.
Purport
Пояснение
There are three kinds of transcendentalists trying to overcome the influence of the modes of material nature: the jñānīs, yogīs and bhaktas. All of them attempt to overcome the influence of the senses, which is compared to the incessant waves of a river. The waves of a river flow incessantly, and it is very difficult to stop them. Similarly, the waves of desire for material enjoyment are so strong that they cannot be stopped by any process other than bhakti-yoga. The bhaktas, by their transcendental devotional service unto the lotus feet of the Lord, become so overwhelmed with transcendental bliss that automatically their desires for material enjoyment stop. The jñānīs and yogīs, who are not attached to the lotus feet of the Lord, simply struggle against the waves of desire. They are described in this verse as rikta-matayaḥ, which means “devoid of devotional service.” In other words, the jñānīs and yogīs, although trying to be free from the desires of material activities, actually become more and more entangled in false philosophical speculation or strenuous attempts to stop the activities of the senses. As stated previously:
Трансценденталистите, които се опитват да преодолеят влиянието на трите гун̣и на материалната природа, се делят на три категории: гя̄нӣ, йогӣ и бхакти. И трите вида трансценденталисти се опитват да овладеят поривите на сетивата си. Тези пориви са сравнени с непрекъснато прииждащи речни вълни. В реката постоянно се образуват вълни и на практика е невъзможно някой да ги спре. По аналогичен начин, вълните на материалното наслаждение са толкова силни, че не могат да бъдат обуздани по никакъв начин, освен чрез процеса на бхакти йога. Като отдават трансцендентално предано служене в лотосовите нозе на Бога, бхактите постоянно изпитват трансцендентално блаженство и желанията им за материално наслаждение изчезват от само себе си. А гя̄нӣте и йогӣте, които не са привързани към лотосовите нозе на Бога, само се борят с вълните на желанията. В тази строфа Санат-кума̄ра казва за тях, че са рикта-матаях̣ („чужди на преданото служене“). С други думи, въпреки че гя̄нӣте и йогӣте се опитват да се освободят от желанията за материални дейности, те все повече се омотават в псевдофилософски разсъждения и в неистови усилия да прекратят дейностите на сетивата си. В Първа Песен на Бха̄гаватам вече се каза:
bhakti-yogaḥ prayojitaḥ
janayaty āśu vairāgyaṁ
jñānaṁ ca yad ahaitukam
бхакти йогах̣ прайоджитах̣
джанаятй а̄шу ваира̄гям̇
гя̄нам̇ ча яд ахаитукам
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.7)
Here also the same point is stressed. Bhaja vāsudevam indicates that one who is engaged in the loving service of Kṛṣṇa, the son of Vasudeva, can very easily stop the waves of desires. As long as one continues to try to artificially stop the waves of desires, he will certainly be defeated. That is indicated in this verse. Desires for fruitive activities are strongly rooted, but the trees of desire can be uprooted completely by devotional service because devotional service employs superior desire. One can give up inferior desires when engaged in superior desires. To try to stop desires is impossible. One has to desire the Supreme in order not to be entangled in inferior desires. Jñānīs maintain a desire to become one with the Supreme, but such desire is also considered to be kāma, lust. Similarly, the yogīs desire mystic power, and that is also kāma. And the bhaktas, not being desirous of any sort of material enjoyment, become purified. There is no artificial attempt to stop desire. Desire becomes a source of spiritual enjoyment under the protection of the toes of the lotus feet of the Lord. It is stated herein by the Kumāras that the lotus feet of Lord Kṛṣṇa are the ultimate reservoir of all pleasure. One should therefore take shelter of the lotus feet of the Lord instead of trying unsuccessfully to stop desires for material enjoyment. As long as one is unable to stop the desire for material enjoyment, there is no possibility of becoming liberated from the entanglement of material existence. It may be argued that the waves of a river are incessantly flowing and that they cannot be stopped, but the waves of the river flow toward the sea. When the tide comes over the river, it overwhelms the flowing of the river, and the river itself becomes overflooded. Then the waves from the sea become more prominent than the waves from the river. Similarly, a devotee with intelligence plans so many things for the service of the Lord in Kṛṣṇa consciousness that stagnant material desires become overflooded by the desire to serve the Lord. As confirmed by Yāmunācārya, since he has been engaged in the service of the lotus feet of the Lord there is always a current of newer and newer desires flowing to serve the Lord, so much so that the stagnant desire of sex life becomes very insignificant. Yāmunācārya even says that he spits on such desires. Bhagavad-gītā (2.59) also confirms: paraṁ dṛṣṭvā nivartate. The conclusion is that by developing a loving desire for the service of the lotus feet of the Lord, we subdue all material desires for sense gratification.
Тук отново е подчертана същата идея. Бхаджа ва̄судевам означава, че този, който се е посветил да служи с любов и преданост на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева, много лесно може да спре вълните на материалните желания. Докато усилията на оня, който изкуствено се опитва да потисне желанията си, са обречени на неуспех. Желанията за плодоносни дейности са като яки дървета, които са пуснали в сърцето ни дълбоки корени, но преданото служене може да ги изкорени, защото събужда в живото същество по-висши желания. Човек може да се раздели с низките желания само когато изпитва желания от по-висш порядък. Желанията не могат да бъдат спрени. За да не стане пленник на низки желания и страсти, човек трябва да развие желание да постигне Върховния. Гя̄нӣте се стремят да се слеят с Върховния, но това желание също е ка̄ма (похот), както и желанието на йогӣте да постигнат мистични сили. За разлика от тях, бхактите не се стремят към никакви материални наслади и затова се пречистват. Те не прибягват до изкуствени методи, за да се освободят от желанията си. За тези, които са намерили подслон при лотосовите нозе на Бога, желанията се превръщат в извор на духовно блаженство. В тази строфа Кума̄рите казват, че лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а са непресъхващият източник на всички наслади. Затова човек трябва да потърси убежище при тях, вместо напразно да се опитва да унищожи желанията си за материални наслади. Докато не се освободим от материалните желания, няма да можем да се освободим от плена на материалното съществуване. Някой може да възрази, че докато реката тече, вълните ѝ никога не могат да бъдат спрени. Но реката носи водите си към морето и когато морският прилив я залее, тя се слива с морето и морските вълни поглъщат речните. По същия начин, преданият, който има интелигентност, непрекъснато мисли за толкова много неща, свързани със служенето за Бога в Кр̣ш̣н̣а съзнание, че вълните на неговото желание да служи на Бога заливат застоялите води на материалните му желания. Я̄муна̄ча̄ря казва, че откакто е започнал да служи на лотосовите нозе на Бога, нови и нови желания за предано служене непрекъснато вливат водите си в пълноводната река на предаността и нейното могъщо течение окончателно е помело всички застояли желания за плътски наслади. Я̄муна̄ча̄ря дори казва, че само при мисълта за тези наслади той плюе от отвращение. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) също е казано: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате. И така, като култивираме в себе си желание да служим с любов в лотосовите нозе на Върховния Бог, ние побеждаваме всичките си желания за материални сетивни наслади.