Text 34
ТЕКСТ 34
Devanagari
Деванагари (азбука)
संविधाय महेष्वास यत्रेज्य ऋषभो हरि: ॥ ३४ ॥
Text
Текст
sahasra-parivatsarān
saṁvidhāya maheṣvāsa
yatrejya ṛṣabho hariḥ
сахасра-париватсара̄н
сам̇видха̄я махеш̣ва̄са
ятреджя р̣ш̣абхо харих̣
Synonyms
Дума по дума
te — those; api — even; viśva-sṛjaḥ — progenitors of the universal population; satram — the sacrifice; sahasra — one thousand; parivatsarān — years; saṁvidhāya — performing; maheṣvāsa — O Vidura; yatra — in which; ijyaḥ — to be worshiped; ṛṣabhaḥ — the presiding Deity of all demigods; hariḥ — Hari.
те – тези; апи – дори; вишва-ср̣джах̣ – прародители на обитателите на вселената; сатрам – жертвоприношението; сахасра – хиляда; париватсара̄н – години; сам̇видха̄я – извършвайки; махеш̣ва̄са – о, Видура; ятра – с което; иджях̣ – да бъде обожаван; р̣ш̣абхах̣ – управляващото божество на всички полубогове; харих̣ – Хари.
Translation
Превод
The sage Maitreya continued: O Vidura, all the progenitors of the universal population thus executed a sacrifice for thousands of years, for sacrifice is the best way to worship the Supreme Lord, Hari, the Personality of Godhead.
Мъдрецът Маитрея продължи: О, Видура, прародителите на живите създания, обитаващи вселената, извършваха това жертвоприношение в продължение на хиляда години, защото жертвоприношенията са най-добрият начин за обожаване на Върховния Бог, Хари, Божествената Личност.
Purport
Пояснение
It is clearly stated here that the stalwart personalities who generate the entire population of the world are interested in satisfying the Supreme Personality of Godhead by offering sacrifices. The Lord also says in Bhagavad-gītā (5.29), bhoktāraṁ yajña-tapasām. One may engage in performing sacrifices and severe austerities for perfection, but they are all meant to satisfy the Supreme Lord. lf such activities are performed for personal satisfaction, one is involved in pāṣaṇḍa, or atheism; but when they are performed for the satisfaction of the Supreme Lord, one is following the Vedic principle. All the assembled sages performed sacrifices for one thousand years.
Тук ясно е казано, че великите личности, прародители на всички живи същества във вселената, се стремят да доставят удоволствие на Върховната Божествена Личност, като извършват жертвоприношения. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Богът на свой ред казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Понякога хората извършват жертвоприношения и се подлагат на сурови отречения, защото се стремят да постигнат съвършенство, но истинската цел на всички отречения и жертвоприношения е да бъде удовлетворен Върховният Бог. Човек, който извършва жертвоприношения и отречения заради самия себе си, е па̄ш̣ан̣д̣и, атеист. Единствено оня, който поема такива обети, за да удовлетвори Върховния Бог, следва учението на Ведите. Мъдреците, които се били събрали на жертвената арена на Дакш̣а, извършвали жертвоприношението в продължение на хиляда години.