Text 8
ТЕКСТ 8
Devanagari
Деванагари (азбука)
स राजराजेन वराय चोदितो
ध्रुवो महाभागवतो महामति: ।
हरौ स वव्रेऽचलितां स्मृतिं यया
तरत्ययत्नेन दुरत्ययं तम: ॥ ८ ॥
Text
Текст
sa rāja-rājena varāya codito
dhruvo mahā-bhāgavato mahā-matiḥ
harau sa vavre ’calitāṁ smṛtiṁ yayā
taraty ayatnena duratyayaṁ tamaḥ
са ра̄джа-ра̄джена вара̄я чодито
дхруво маха̄-бха̄гавато маха̄-матих̣
харау са вавре 'чалита̄м̇ смр̣тим̇ яя̄
таратй аятнена дуратяям̇ тамах̣
Synonyms
Дума по дума
maitreyaḥ uvāca — the great sage Maitreya said; saḥ — he; rāja-rājena — by the king of kings (Kuvera); varāya — for a benediction; coditaḥ — being asked; dhruvaḥ — Dhruva Mahārāja; mahā-bhāgavataḥ — a first-class pure devotee; mahā-matiḥ — most intelligent or thoughtful; harau — unto the Supreme Personality of Godhead; saḥ — he; vavre — asked; acalitām — unflinching; smṛtim — remembrance; yayā — by which; tarati — crosses over; ayatnena — without difficulty; duratyayam — unsurpassable; tamaḥ — nescience.
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; сах̣ – той; ра̄джа-ра̄джена – от царя на царете (Кувера); вара̄я – за благословия; чодитах̣ – помолен; дхрувах̣ – Дхрува Маха̄ра̄джа; маха̄-бха̄гаватах̣ – съвършен чист предан; маха̄-матих̣ – изключително интелигентен и мъдър; харау – за Върховната Божествена Личност; сах̣ – той; вавре – поиска; ачалита̄м – непоколебима; смр̣тим – памет; яя̄ – с която; тарати – преодолява; аятнена – лесно; дуратяям – непреодолимото; тамах̣ – невежество.
Translation
Превод
The great sage Maitreya continued: My dear Vidura, when thus asked to accept a benediction from Kuvera the Yakṣarāja [King of the Yakṣas], Dhruva Mahārāja, that most elevated pure devotee, who was an intelligent and thoughtful king, begged that he might have unflinching faith in and remembrance of the Supreme Personality of Godhead, for thus a person can cross over the ocean of nescience very easily, although it is very difficult for others to cross.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Кувера, царят на якш̣ите, предложи на Дхрува Маха̄ра̄джа каквато поиска благословия, Дхрува, който бе най-великият от чистите предани, а също разумен и мъдър цар, помоли за непоколебима вяра в Божествената Личност и за това, винаги да помни Върховния Бог, защото само така човек може да прекоси океана на невежеството, непреодолим за останалите.
Purport
Пояснение
According to the opinion of expert followers of Vedic rites, there are different types of benedictions in terms of religiosity, economic development, sense gratification and liberation. These four principles are known as catur-vargas. Of all the catur-vargas, the benediction of liberation is considered to be the highest in this material world. To be enabled to cross over material nescience is known as the highest puruṣārtha, or benediction for the human being. But Dhruva Mahārāja wanted a benediction which surpasses even the highest puruṣārtha, liberation. He wanted the benediction that he might constantly remember the lotus feet of the Lord. This stage of life is called pañcama-puruṣārtha. When a devotee comes to the platform of pañcama-puruṣārtha, simply engaging in devotional service to the Lord, the fourth puruṣārtha, liberation, becomes very insignificant in his eyes. Śrīla Prabodhānanda Sarasvatī has stated in this connection that for a devotee liberation is a hellish condition of life; as for sense gratification, which is available in the heavenly planets, the devotee considers it to be a will-o’-the-wisp, having no value in life. Yogīs endeavor to control the senses, but for a devotee, controlling the senses is no difficulty at all. The senses are compared to serpents, but for a devotee the serpents’ poison teeth are broken. Thus Śrīla Prabodhānanda Sarasvatī has analyzed all kinds of benedictions available in this world, and he has clearly declared that for a pure devotee they are all of no significance. Dhruva Mahārāja was also a mahā-bhāgavata, or a first-class pure devotee, and his intelligence was very great (mahā-matiḥ). Unless one is very intelligent, one cannot take to devotional service, or Kṛṣṇa consciousness. Naturally, anyone who is a first-class devotee must be a first-class intelligent person and therefore not interested in any kind of benediction within this material world. Dhruva Mahārāja was offered a benediction by the king of the kings. Kuvera, the treasurer of the demigods, whose only business is to supply immense riches to persons within this materialistic world, is described as the king of kings because unless one is blessed by Kuvera one cannot become a king. The king of kings personally offered Dhruva Mahārāja any amount of riches, but he declined to accept them. Therefore he is described here as mahā-matiḥ — very thoughtful, or highly intellectual.
Според вещите последователи на Ведите има няколко вида благословии: благословии за религиозност и благочестие, за материален просперитет, за сетивно наслаждение и за освобождение. Тези четири насоки в човешката дейност се наричат чатур-варга. Сред четирите категории (чатур-варга) освобождението се смята за най-висшето благо в материалния свят. Преодоляването на материалното невежество е признато за най-висшата пуруш̣а̄ртха, т.е. благословия за човека. Но Дхрува Маха̄ра̄джа помолил за благословия, която превъзхождала дори най-висшата пуруш̣а̄ртха. Той поискал вечно да помни лотосовите нозе на Бога. Това равнище на съществуване се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Когато преданият се издигне до него и просто отдава на Бога предано служене, четвъртата пуруш̣а̄ртха, освобождението, загубва за него всякаква стойност. Във връзка с това Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че за предания освобождението е истински ад, а сетивното наслаждение на райските планети – мираж, който няма действителна стойност. Йогӣте си поставят за цел да покорят сетивата си, но за предания сетивният контрол не представлява ни най-малка трудност. Сетивата са сравнявани със змии, но за предания отровните зъби на тези змии са счупени. Така Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ разглежда едно по едно всички завоевания, които човек може да постигне в този свят, и недвусмислено показва, че за предания те са лишени от смисъл. Дхрува Маха̄ра̄джа бил маха̄-бха̄гавата, най-извисен чист предан, и се отличавал с изключителна интелигентност (маха̄-матих̣). Само най-интелигентните хора могат да поемат по пътя на преданото служене, по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Извисеният предан притежава изключителна интелигентност и затова не се интересува от материални блага. Самият цар на царете предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа богатствата си. Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, чието единствено задължение е да дарява материалистите с несметни богатства, е наречен цар на царете, защото никой не може да стане цар без неговата благословия. И така, царят на царете лично предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа всичките си съкровища, но Дхрува отказал да ги приеме. Затова в тази строфа той е наречен маха̄-матих̣ – изключително разумен и мъдър.