Text 6
ТЕКСТ 6
Devanagari
Деванагари (азбука)
यत्प्रह्वणाद्यत्स्मरणादपि क्वचित् ।
श्वादोऽपि सद्य: सवनाय कल्पते
कुत: पुनस्ते भगवन्नु दर्शनात् ॥ ६ ॥
Text
Текст
yat-prahvaṇād yat-smaraṇād api kvacit
śvādo ’pi sadyaḥ savanāya kalpate
kutaḥ punas te bhagavan nu darśanāt
ят-прахван̣а̄д ят-смаран̣а̄д апи квачит
шва̄до 'пи садях̣ савана̄я калпате
кутах̣ пунас те бхагаван ну даршана̄т
Synonyms
Дума по дума
yat — of whom (the Supreme Personality of Godhead); nāmadheya — the name; śravaṇa — hearing; anukīrtanāt — by chanting; yat — to whom; prahvaṇāt — by offering obeisances; yat — whom; smaraṇāt — by remembering; api — even; kvacit — at any time; śva-adaḥ — a dog-eater; api — even; sadyaḥ — immediately; savanāya — for performing Vedic sacrifices; kalpate — becomes eligible; kutaḥ — what to speak of; punaḥ — again; te — You; bhagavan — O Supreme Personality of Godhead; nu — then; darśanāt — by seeing face to face.
ят – на когото (Бога, Върховната Личност); на̄мадхея – името; шраван̣а – слушане; анукӣртана̄т – чрез възпяване; ят – на когото; прахван̣а̄т – чрез отдаване на почитания; ят – когото; смаран̣а̄т – чрез помнене; апи – дори; квачит – по всяко време; шва-адах̣ – кучеядец; апи – дори; садях̣ – незабавно; савана̄я – да извършва ведически жертвоприношения; калпате – става достоен; кутах̣ – какво да говорим за; пунах̣ – отново; те – Ти; бхагаван – о, Върховна Божествена Личност; ну – тогава; даршана̄т – виждайки лице в лице.
Translation
Превод
To say nothing of the spiritual advancement of persons who see the Supreme Person face to face, even a person born in a family of dog-eaters immediately becomes eligible to perform Vedic sacrifices if he once utters the holy name of the Supreme Personality of Godhead or chants about Him, hears about His pastimes, offers Him obeisances or even remembers Him.
Какво да говорим за духовния напредък на хората, които виждат Върховната Личност лице в лице – дори човек, роден в семейство на кучеядци, веднага става достоен да извършва ведически жертвоприношения, ако поне веднъж произнесе святото име на Върховната Божествена Личност или възпява Бога, слуша повествованията за забавленията му, отдава му почитания или просто го помни.
Purport
Пояснение
Herein the spiritual potency of chanting, hearing or remembering the holy name of the Supreme Lord is greatly stressed. Rūpa Gosvāmī has discussed the sequence of sinful activities of the conditioned soul, and he has established, in Bhakti-rasāmṛta-sindhu, that those who engage in devotional service become freed from the reactions of all sinful activities. This is also confirmed in Bhagavad-gītā. The Lord says that He takes charge of one who surrenders unto Him, and He makes him immune to all reactions to sinful activities. If by chanting the holy name of the Supreme Personality of Godhead one becomes so swiftly cleared of all reactions to sinful activities, then what is to be said of those persons who see Him face to face?
В тази строфа се обръща внимание на необикновеното духовно могъщество, което притежават повтарянето и слушането на святото име на Бога или помненето на Върховния Бог. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху, когато описва последиците от греховните дейности на обусловената душа, Рӯпа Госва̄мӣ утвърждава, че тези, които отдават на Бога предано служене, се освобождават от последиците на всичките си грехове. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄. Богът казва, че поема грижата за този, който му се отдаде, и го освобождава от последиците на всичките му греховни дейности. Ако човек толкова бързо може да се пречисти от греховете просто като повтаря святото име на Върховната Божествена Личност, тогава какво да говорим за онези, които виждат Бога лице в лице?
Another consideration here is that persons who are purified by the process of chanting and hearing become immediately eligible to perform Vedic sacrifices. Generally, only a person who is born in a family of brāhmaṇas, who has been reformed by the ten kinds of purificatory processes and who is learned in Vedic literature is allowed to perform the Vedic sacrifices. But here the word sadyaḥ, “immediately,” is used, and Śrīdhara Svāmī also remarks that one can immediately become eligible to perform Vedic sacrifices. A person born in a family of the low caste which is accustomed to eat dogs is so positioned due to his past sinful activities, but by chanting or hearing once in pureness, or in an offenseless manner, he is immediately relieved of the sinful reaction. Not only is he relieved of the sinful reaction, but he immediately achieves the result of all purificatory processes. Taking birth in the family of a brāhmaṇa is certainly due to pious activities in one’s past life. But still a child who is born in a family of a brāhmaṇa depends for his further reformation upon initiation into acceptance of a sacred thread and many other reformatory processes. But a person who chants the holy name of the Lord, even if born in a family of caṇḍālas, dog-eaters, does not need reformation. Simply by chanting Hare Kṛṣṇa, he immediately becomes purified and becomes as good as the most learned brāhmaṇa.
Друг момент, на който трябва да обърнем внимание в тази строфа, е че хората, които са се пречистили в процеса на повтарянето и слушането на святите имена, получават правото да извършват ведически жертвоприношения. Обикновено ведически жертвоприношения може да извършва само този, който е роден в семейство на бра̄хман̣и, минал е през десетте пречистващи процеса и е изучил ведическите писания. Но тук е употребена думата садях̣, „веднага“. Шрӣдхара Сва̄мӣ също отбелязва, че такъв човек веднага получава правото да извършва жертвоприношения. Той се е родил в низше семейство на кучеядци заради греховните си дейности в миналото, но ако поне веднъж изрече или чуе святото име с чисто съзнание, т.е. без да допуска оскърбления, веднага се освобождава от последиците на греховете си. Освен това той незабавно се сдобива с резултата на всички пречистващи обреди. Човек се ражда в семейство на бра̄хман̣и заради благочестивите си дейности от миналия живот. Независимо от това обаче той трябва да продължи развитието си, като приеме посвещение и свещен шнур и мине през още много други пречистващи обреди. Но човекът, който повтаря святото име на Бога, даже и ако е роден в семейство на чан̣д̣а̄ли, кучеядци, не се нуждае от подобно пречистване. Той се пречиства много бързо просто като повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а и така се издига до равнището на най-образованите бра̄хман̣и.
Śrīdhara Svāmī especially remarks in this connection, anena pūjyatvaṁ lakṣyate. Some caste brāhmaṇas remark that by chanting Hare Kṛṣṇa, purification begins. Of course, that depends on the individual process of chanting, but this remark of Śrīdhara Svāmī’s is completely applicable if one chants the holy name of the Lord without offense, for he immediately becomes more than a brāhmaṇa. As Śrīdhara Svāmī says, pūjyatvam: he immediately becomes as respectable as a most learned brāhmaṇa and can be allowed to perform Vedic sacrifices. If simply by chanting the holy name of the Lord one becomes sanctified instantly, then what can be said of those persons who see the Supreme Lord face to face and who understand the descent of the Lord, as Devahūti understands Kapiladeva.
Във връзка с това Шрӣдхара Сва̄мӣ подчертава: анена пӯджятвам̇ лакш̣яте. Някои бра̄хман̣и с кастово съзнание твърдят, че повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а е началото на процеса на пречистването. Безспорно, процесът на повтарянето на святите имена има индивидуален характер, но утвърждението на Шрӣдхара Сва̄мӣ е съвършено вярно за този, който повтаря святото име на Бога без грешки – той веднага се извисява над равнището на бра̄хман̣ите. Шрӣдхара Сва̄мӣ употребява думата пӯджятвам – той веднага става достоен за уважението, с което се ползват най-учените бра̄хман̣и, и получава правото да извършва ведически жертвоприношения. Щом човек толкова бързо става свят просто като повтаря святото име на Бога, какво ни остава да кажем за онези, които виждат Върховния Бог лице в лице и са разбрали смисъла на появяването му, както Девахӯти разбрала целта на идването на Капиладева.
Usually, initiation depends on the bona fide spiritual master, who directs the disciple. If he sees that a disciple has become competent and purified by the process of chanting, he offers the sacred thread to the disciple just so that he will be recognized as one-hundred-percent equal with a brāhmaṇa. This is also confirmed in the Hari-bhakti-vilāsa by Śrī Sanātana Gosvāmī: “As a base metal like bell metal can be changed into gold by a chemical process, any person can similarly be changed into a brāhmaṇa by dīkṣā-vidhāna, the initiation process.”
Обикновено посвещението е въпрос, който зависи от духовния учител, ръководещ дейностите на ученика. Ако види, че ученикът е придобил необходимите качества и се е пречистил в процеса на повтарянето на святите имена, той му дава свещен шнур, така че да бъде признат за пълноправен бра̄хман̣а. Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ утвърждава същото в книгата си Хари-бхакти вила̄са: „Както неблагородният метал, например бронзът, може да се превърне в злато чрез химични реакции, така всеки човек може да стане бра̄хман̣а, като получи дикш̣а-видха̄на, духовно посвещение“.
It is sometimes remarked that by the chanting process one begins to purify himself and can take birth in his next life in a brāhmaṇa family and then be reformed. But at this present moment, even those who are born in the best brāhmaṇa families are not reformed, nor is there any certainty that they are actually born of brāhmaṇa fathers. Formerly the garbhādhāna reformatory system was prevalent, but at the present moment there is no such garbhādhāna, or seed-giving ceremony. Under these circumstances, no one knows if a man is factually born of a brāhmaṇa father. Whether one has acquired the qualification of a brāhmaṇa depends on the judgment of the bona fide spiritual master. He bestows upon the disciple the position of a brāhmaṇa by his own judgment. When one is accepted as a brāhmaṇa in the sacred thread ceremony under the pāñcarātrika system, then he is dvija, twice-born. That is confirmed by Sanātana Gosvāmī: dvijatvaṁ jāyate. By the process of initiation by the spiritual master, a person is accepted as a brāhmaṇa in his purified state of chanting the holy name of the Lord. He then makes further progress to become a qualified Vaiṣṇava, which means that the brahminical qualification is already acquired.
Понякога човек може да чуе, че като повтаря святите имена, той започва да се пречиства и в следващия си живот ще получи възможност да се роди в семейство на бра̄хман̣и, за да може да се пречисти напълно. Но в днешно време дори тези, които се раждат в най-високопоставените брамински семейства, не преминават през процеса на пречистването и няма никаква гаранция, че бащите им наистина са ги заченали като бра̄хман̣и. В миналото в такива семейства се е извършвал пречистващият ритуал гарбха̄дха̄на, но в днешно време никой не извършва тази церемония, предхождаща зачатието на детето. При това положение за никого не може да се каже със сигурност, че е заченат от бра̄хман̣а. Само истинският духовен учител може да определи дали човек е придобил брамински качества. Той сам решава дали да даде на ученика си правото да се нарича бра̄хман̣а. Този, който е получил браминско посвещение в церемонията за даване на свещен шнур, извършвана според правилата на системата па̄н̃чара̄трика, се нарича двиджа, или два пъти роден. Сана̄тана Госва̄мӣ потвърждава: двиджатвам̇ джа̄яте. Когато в резултат от повтарянето на святото име на Бога ученикът се пречисти, той получава посвещение от духовния си учител и става бра̄хман̣а. А като продължи да се усъвършенства, става истински ваиш̣н̣ава, което значи, че вече е постигнал браминските качества.