Skip to main content

Text 31

ТЕКСТ 31

Devanagari

Деванагари (азбука)

ताभ्यां मिषत्स्वनिमिषेषु निषिध्यमाना:
स्वर्हत्तमा ह्यपि हरे: प्रतिहारपाभ्याम् ।
ऊचु: सुहृत्तमदिद‍ृक्षितभङ्ग ईष-
त्कामानुजेन सहसा त उपप्लुताक्षा: ॥ ३१ ॥

Text

Текст

tābhyāṁ miṣatsv animiṣeṣu niṣidhyamānāḥ
svarhattamā hy api hareḥ pratihāra-pābhyām
ūcuḥ suhṛttama-didṛkṣita-bhaṅga īṣat
kāmānujena sahasā ta upaplutākṣāḥ
та̄бхя̄м̇ миш̣атсв анимиш̣еш̣у ниш̣идхяма̄на̄х̣
свархаттама̄ хй апи харех̣ пратиха̄ра-па̄бхя̄м
ӯчух̣ сухр̣ттама-дидр̣кш̣ита-бхан̇га ӣш̣ат
ка̄ма̄нуджена сахаса̄ та упаплута̄кш̣а̄х̣

Synonyms

Дума по дума

tābhyām — by those two porters; miṣatsu — while looking on; animiṣeṣu — demigods living in Vaikuṇṭha; niṣidhyamānāḥ — being forbidden; su-arhattamāḥ — by far the fittest persons; hi api — although; hareḥ — of Hari, the Supreme Personality of Godhead; pratihāra-pābhyām — by the two doorkeepers; ūcuḥ — said; suhṛt-tama — most beloved; didṛkṣita — eagerness to see; bhaṅge — hindrance; īṣat — slight; kāma-anujena — by the younger brother of lust (anger); sahasā — suddenly; te — those great sages; upapluta — agitated; akṣāḥ — eyes.

та̄бхя̄м – от тези двама пазачи; миш̣атсу – докато наблюдаваха; анимиш̣еш̣у – полубоговете, жители на Вайкун̣т̣ха; ниш̣идхяма̄на̄х̣ – възпрени; су-архаттама̄х̣ – най-достойните от достойните личности; хи апи – въпреки че; харех̣ – на Хари, Върховната Божествена Личност; пратиха̄ра-па̄бхя̄м – от двамата пазачи; ӯчух̣ – казаха; сухр̣т-тама – най-обичания; дидр̣кш̣ита – силно желание да видят; бхан̇ге – препятствие; ӣш̣ат – леко; ка̄ма-ануджена – от по-малкия брат на похотта (гнева); сахаса̄ – изведнъж; те – тези велики мъдреци; упаплута – възбудени; акш̣а̄х̣ – очи.

Translation

Превод

When the Kumāras, although by far the fittest persons, were thus forbidden entrance by the two chief doorkeepers of Śrī Hari while other divinities looked on, their eyes suddenly turned red because of anger due to their great eagerness to see their most beloved master, Śrī Hari, the Personality of Godhead.

Когато двамата главни пазачи на Шрӣ Хари пред погледа на всички останали божества попречиха на Кума̄рите да влязат, въпреки че последните бяха най-достойните от достойните личности, очите на мъдреците изведнъж почервеняха от гняв, предизвикан от силното им желание да видят любимия си господар Шрӣ Хари, Божествената Личност.

Purport

Пояснение

According to the Vedic system, a sannyāsī, a person in the renounced order of life, is dressed in saffron-colored garments. This saffron dress is practically a passport for the mendicant and sannyāsī to go anywhere. The sannyāsī’s duty is to enlighten people in Kṛṣṇa consciousness. Those in the renounced order of life have no other business but preaching the glories and supremacy of the Supreme Personality of Godhead. Therefore the Vedic sociological conception is that a sannyāsī should not be restricted; he is allowed to go anywhere and everywhere he wants, and he is not refused any gift he might demand from a householder. The four Kumāras came to see the Supreme Personality of Godhead Nārāyaṇa. The word suhṛttama, “best of all friends,” is important. As Lord Kṛṣṇa states in the Bhagavad-gītā, He is the best friend of all living entities. Suhṛdaṁ sarva-bhūtānām. No one can be a greater well-wishing friend to any living entity than the Supreme Personality of Godhead. He is so kindly disposed towards everyone that in spite of our completely forgetting our relationship with the Supreme Lord, He comes Himself — sometimes personally, as Lord Kṛṣṇa appeared on this earth, and sometimes as His devotee, as did Lord Caitanya Mahāprabhu — and sometimes He sends His bona fide devotees to reclaim all the fallen souls. Therefore, He is the greatest well-wishing friend of everyone, and the Kumāras wanted to see Him. The doorkeepers should have known that the four sages had no other business, and therefore to restrict them from entering the palace was not apt.

Съгласно ведическата традиция сання̄сӣте, т.е. хората, приели да живеят в отречение, носят дрехи с цвят на шафран. Шафранената дреха е нещо като паспорт, който позволява на отшелниците и сання̄сӣте да ходят навсякъде. Сання̄сӣте имат за дълг да просвещават хората, като им дават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Оня, който е приел живот в отречение, няма други задължения, освен да проповядва навсякъде славата и могъществото на Върховната Божествена Личност. Ето защо според ведическата социална концепция сання̄сӣте не бива да бъдат ограничавани. Те са свободни да ходят навсякъде, където пожелаят, а семейните са длъжни да им дават всичко, което сання̄сӣте поискат от тях. И така, четиримата Кума̄ри отишли да видят Върховната Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Тук заслужава внимание думата сухр̣ттама – „най-добрият приятел“. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че е най-добрият приятел на всички живи същества: сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м. Никой не може да бъде по-верен приятел и искрен доброжелател на живото същество от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е толкова дружелюбно настроен към всеки от нас, че дори когато напълно сме забравили връзката си с него, Той идва при нас – понякога лично, както Бог Кр̣ш̣н̣а дошъл на Земята, друг път като свой предан, както дошъл Бог Чайтаня Маха̄прабху – или изпраща упълномощени от него предани, за да спаси падналите души. Следователно Той е най-добрият приятел и най-искреният доброжелател на всеки, затова Кума̄рите изгаряли от нетърпение да го видят. Пазачите били длъжни да знаят, че четиримата мъдреци нямат никакви други намерения и затова не е редно да ги възпират.

In this verse it is figuratively stated that the younger brother of desire suddenly appeared in person when the sages were forbidden to see their most beloved Personality of Godhead. The younger brother of desire is anger. If one’s desire is not fulfilled, the younger brother, anger, follows. Here we can mark that even great saintly persons like the Kumāras were also angry, but they were not angry for their personal interests. They were angry because they were forbidden to enter the palace to see the Personality of Godhead. Therefore the theory that in the perfectional stage one should not have anger is not supported in this verse. Anger will continue even in the liberated stage. These four mendicant brothers, the Kumāras, were considered liberated persons, but still they were angry because they were restricted in their service to the Lord. The difference between the anger of an ordinary person and that of a liberated person is that an ordinary person becomes angry because his sense desires are not being fulfilled, whereas a liberated person like the Kumāras becomes angry when restricted in the discharge of duties for serving the Supreme Personality of Godhead.

В тази строфа метафорично се казва, че когато пазачите попречили на мъдреците да видят своя любим Върховен Бог, там мигновено се появил по-малкият брат на желанието. По-малкият брат на желанието е гневът. Той идва, когато желанията на човека не могат да се изпълнят. Тук си заслужава да отбележим, че дори такива велики светци, каквито били Кума̄рите, понякога се гневят. Те обаче не се разгневили заради тесните си лични интереси, а защото им забранили да влязат в двореца да видят Божествената Личност. Следователно настоящата строфа опровергава представата, че когато се издигне до равнището на съвършенството, човек спира да се гневи. Гневът продължава да съществува дори когато човек е постигнал състоянието на освобождение. Четиримата братя отшелници, Кума̄рите, били освободени личности, но въпреки това се разгневили, когато им попречили да служат на Бога. Разликата между гнева на обикновения човек и гнева на личността, постигнала освобождение, е в това, че обикновеният човек се разгневява, когато не се изпълняват желанията на сетивата му, а освободените личности като четиримата Кума̄ри се разгневяват, когато някой им пречи да изпълняват задълженията си във връзка със служенето за Върховната Божествена Личност.

In the previous verse it has been clearly mentioned that the Kumāras were liberated persons. Viditātma-tattva means “one who understands the truth of self-realization.” One who does not understand the truth of self-realization is called ignorant, but one who understands the self, the Superself, their interrelation, and activities in self-realization is called viditātma-tattva. Although the Kumāras were already liberated persons, they nevertheless became angry. This point is very important. Becoming liberated does not necessitate losing one’s sensual activities. Sense activities continue even in the liberated stage. The difference is, however, that sense activities in liberation are accepted only in connection with Kṛṣṇa consciousness, whereas sense activities in the conditioned stage are enacted for personal sense gratification.

В предишната строфа ясно беше казано, че Кума̄рите са освободени личности. Видита̄тма-таттва означава „този, който е постигнал истинската си природа“. Човек, който не е постигнал истината на себепознанието, се нарича невежа. Обратното, този, който разбира аза, Свръхаза, отношението между тях и дейностите, чрез които се постига себепознание, се нарича видита̄тма-таттва. Кума̄рите били освободени личности, но въпреки това изпитали гняв. Този момент е много важен. Освобождението не означава край на сетивните дейности. Дейностите на сетивата продължават дори когато човек е постигнал освобождение. Разликата се състои в това, че сетивните дейности в освободеното състояние винаги са свързани с Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато сетивните дейности в обусловеното състояние се извършват за лично наслаждение.