Text 17
ТЕКСТ 17
Devanagari
Деванагари (азбука)
वृतं चतु:षोडशपञ्चशक्तिभि: ।
युक्तं भगै: स्वैरितरत्र चाध्रुवै:
स्व एव धामन् रममाणमीश्वरम् ॥ १७ ॥
Text
Текст
vṛtaṁ catuḥ-ṣoḍaśa-pañca-śaktibhiḥ
yuktaṁ bhagaiḥ svair itaratra cādhruvaiḥ
sva eva dhāman ramamāṇam īśvaram
вр̣там̇ чатух̣-ш̣од̣аша-пан̃ча-шактибхих̣
юктам̇ бхагаих̣ сваир итаратра ча̄дхруваих̣
сва ева дха̄ман рамама̄н̣ам ӣшварам
Synonyms
Дума по дума
adhyarhaṇīya — greatly worshipable; āsanam — throne; āsthitam — seated on it; param — the Supreme; vṛtam — surrounded by; catuḥ — four, namely prakṛti, puruṣa, mahat and ego; ṣoḍaśa — the sixteen; pañca — the five; śaktibhiḥ — by the energies; yuktam — empowered with; bhagaiḥ — His opulences; svaiḥ — personal; itaratra — other minor prowesses; ca — also; adhruvaiḥ — temporary; sve — own; eva — certainly; dhāman — abode; ramamāṇam — enjoying; īśvaram — the Supreme Lord.
адхярхан̣ӣя – достоен за велико обожание; а̄санам – на трон; а̄стхитам – седнал на него; парам – Върховният; вр̣там – заобиколен от; чатух̣ – четири, именно пракр̣ти, пуруш̣а, махат и его; ш̣од̣аша – шестнайсетте; пан̃ча – петте; шактибхих̣ – от енергиите; юктам – надарен с могъщество; бхагаих̣ – неговите богатства; сваих̣ – лични; итаратра – други, второстепенни съвършенства; ча – също; адхруваих̣ – временен; све – своята; ева – несъмнено; дха̄ман – обител; рамама̄н̣ам – наслаждавайки се; ӣшварам – Върховният Бог.
Translation
Превод
The Lord was seated on His throne and was surrounded by different energies like the four, the sixteen, the five, and the six natural opulences, along with other insignificant energies of the temporary character. But He was the factual Supreme Lord, enjoying His own abode.
Богът седеше на трона си, заобиколен от различни енергии – четирите, шестнайсетте и петте. Освен това там бяха и шестте му лични съвършенства заедно с други, по-незначителни енергии, временни по природа. Но Той бе истинският Върховен Господар, който се наслаждава на своята обител.
Purport
Пояснение
The Lord is naturally endowed with His six opulences. Specifically, He is the richest, He is the most powerful, He is the most famous, He is the most beautiful, He is the greatest in knowledge, and He is the greatest renouncer as well. And for His material creative energies, He is served by four, namely the principles of prakṛti, puruṣa, mahat-tattva and ego. He is also served by the sixteen, namely the five elements (earth, water, air, fire and sky), the five perceptive sense organs (the eye, ear, nose, tongue and skin), the five working sense organs (the hand, the leg, the stomach, the evacuation outlet and the genitals) and the mind. The five includes the sense objects, namely form, taste, smell, sound and touch. All these twenty-five items serve the Lord in the material creation, and all of them are personally present to serve the Lord. The insignificant opulences numbering eight (the aṣṭa-siddhis, attained by yogīs for temporary overlordship) are also under His control, but He is naturally full with all such powers without any effort, and therefore He is the Supreme Lord.
По природа Богът притежава шест съвършенства: Той е най-богатият, най-могъщият, най-прочутият, най-красивият, най-ученият и най-себеотреченият. А що се отнася до материалните му съзидателни енергии, служат му четири: принципите пракр̣ти, пуруш̣а, махат-таттва и егото. Освен тях, му служат и шестнайсет други енергии: петте елемента (земя, вода, въздух, огън и небе), петте органа за сетивно възприятие (очи, уши, нос, език и кожа), петте органа за действие (ръце, крака, стомах, анус и полови органи) и умът. Петте енергии, споменати в тази шлока, са обектите на сетивата: форма, вкус, мирис, звук и това, което се осезава. Всички тези двадесет и пет служат на Бога в материалното творение и лично обкръжават Бога, готови да му служат. Осемте по-незначителни съвършенства – аш̣т̣а-сиддхите, към които се стремят йогӣте, за да постигнат временно господство, – също са подчинени на Бога и са му присъщи по природа. Не е нужно Той да полага някакви усилия, за да ги постигне. Затова Той е Върховният Бог.
The living being, by severe penance and performance of bodily exercises, can temporarily attain some wonderful power, but that does not make him the Supreme Lord. The Supreme Lord, by His own potency, is unlimitedly more powerful than any yogī, He is unlimitedly more learned than any jñānī, He is unlimitedly richer than any wealthy person, He is unlimitedly more beautiful than any beautiful living being, and He is unlimitedly more charitable than any philanthropist. He is above all; no one is equal to or greater than Him. Nor can anyone reach His level of perfection in any of the above powers by any amount of penance or yogic demonstrations. The yogīs are dependent on His mercy. Out of His immensely charitable disposition He can award some temporary powers to the yogīs because of the yogīs’ hankering after them, but to His unalloyed devotees, who do not want anything from the Lord save and except His transcendental service, the Lord is so pleased that He gives Himself in exchange for unalloyed service.
Със сурови отречения и физически упражнения живото същество може да постигне временно някакви удивителни способности, но това не го прави Върховен Бог. Благодарение на енергията си, която притежава по природа, Върховният Бог е неизмеримо по-могъщ от всички йогӣ, неизмеримо по-учен от всички гя̄нӣ, неизмеримо по-богат и от най-богатите, неизмеримо по-прекрасен от всички красиви същества и неизмеримо по-щедър и от най-щедрия филантроп. Той превъзхожда всички; никой не може да постигне неговото съвършенство в никое от изброените по-горе могъщества, независимо какви отречения и йогически способности демонстрира. Йогӣте зависят от неговата милост. Поради безкрайната си щедрост Той може да ги дари с временни сили, за които те копнеят толкова много, но на чистите си предани, които не искат от него нищо друго, освен да могат да му служат, като отплата за безкористното им служене Той им дава самия себе си.