Text 46
ТЕКСТ 46
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रबोधितोऽपीतिहासैर्नाबुध्यत शुचार्पित: ॥ ४६ ॥
Text
Текст
kṛṣṇenādbhuta-karmaṇā
prabodhito ’pītihāsair
nābudhyata śucārpitaḥ
кр̣ш̣н̣ена̄дбхута-карман̣а̄
прабодхито 'пӣтиха̄саир
на̄будхята шуча̄рпитах̣
Synonyms
Дума по дума
vyāsa-ādyaiḥ — by great sages headed by Vyāsa; īśvara — the almighty God; īhā — by the will of; jñaiḥ — by the learned; kṛṣṇena — by Kṛṣṇa Himself; adbhuta-karmaṇā — by one who performs all superhuman work; prabodhitaḥ — being solaced; api — although; itihāsaiḥ — by evidences from the histories; na — not; abudhyata — satisfied; śucā arpitaḥ — distressed.
вя̄са-а̄дяих̣ – от великите мъдреци, водени от Вя̄са; ӣшвара – всемогъщият Бог; ӣха̄ – по волята на; гяих̣ – от учените; кр̣ш̣н̣ена – от самия Кр̣ш̣н̣а; адбхута-карман̣а̄ – от този, който извършва всякакви свръхчовешки деяния; прабодхитах̣ – утешен; апи – макар че; итиха̄саих̣ – от сведенията на историческите летописи; на – не; абудхята – удовлетворен; шуча̄ арпитах̣ – наскърбен.
Translation
Превод
King Yudhiṣṭhira, who was much aggrieved, could not be convinced, despite instructions by great sages headed by Vyāsa and the Lord Kṛṣṇa Himself, the performer of superhuman feats, and despite all historical evidence.
Нищо не можеше да утеши цар Юдхиш̣т̣хира, който бе потънал в скръб – нито наставленията на великите мъдреци начело с Вя̄са, нито дори самият Бог Кр̣ш̣н̣а, вършителят на свръхчовешки дела, нито примерите от историята.
Purport
Пояснение
The pious King Yudhiṣṭhira was mortified because of the mass massacre of human beings in the Battle of Kurukṣetra, especially on his account. Duryodhana was there on the throne, and he was doing well in his administration, and in one sense there was no need of fighting. But on the principle of justice Yudhiṣṭhira was to replace him. The whole clique of politics centered around this point, and all the kings and residents of the whole world became involved in this fight between the rival brothers. Lord Kṛṣṇa was also there on the side of King Yudhiṣṭhira. It is said in the Mahābhārata, Ādi-parva (2.25) that 640,000,000 men were killed in the eighteen days of the Battle of Kurukṣetra, and some hundreds of thousands were missing. Practically this was the greatest battle in the world within five thousand years.
Благочестивият цар Юдхиш̣т̣хира бил покрусен от поголовното изтребление на човешки същества в битката при Курукш̣етра, за което той носел не малка вина. Когато Дурьодхана заемал престола, той управлявал добре и в известен смисъл нямало нужда от война. Но справедливостта изисквала Юдхиш̣т̣хира да заеме мястото му. Около това се завъртели много политически интриги и всички царе от целия свят били въвлечени в конфликта между враждуващите братя. Бог Кр̣ш̣н̣а се присъединил към цар Юдхиш̣т̣хира. В Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 20) се казва, че в осемнайсетте дена на сраженията при Курукш̣етра били убити 640 000 000 души, а още няколко стотици хиляди изчезнали безследно. Всъщност това било най-великото сражение в света през последните пет хиляди години.
This mass killing simply to enthrone Mahārāja Yudhiṣṭhira was too mortifying, so he tried to be convinced with evidences from histories by great sages like Vyāsa and the Lord Himself that the fight was just because the cause was just. But Mahārāja Yudhiṣṭhira would not be satisfied, even though he was instructed by the greatest personalities of the time. Kṛṣṇa is designated herein as the performer of superhuman actions, but in this particular instance neither He nor Vyāsa could convince King Yudhiṣṭhira. Does it mean that He failed to be a superhuman actor? No, certainly not. The interpretation is that the Lord as īśvara, or the Supersoul in the hearts of both King Yudhiṣṭhira and Vyāsa, performed still more superhuman action because the Lord desired it. As Supersoul of King Yudhiṣṭhira, He did not allow the King to be convinced by the words of Vyāsa and others, including Himself, because He desired that the King hear instructions from the dying Bhīṣmadeva, who was another great devotee of the Lord. The Lord wanted that at the last stage of his material existence the great warrior Bhīṣmadeva see Him personally and see his beloved grandchildren, King Yudhiṣṭhira, etc., now situated on the throne, and thus pass away very peacefully. Bhīṣmadeva was not at all satisfied to fight against the Pāṇḍavas, who were his beloved fatherless grandchildren. But the kṣatriyas are also very stern people, and therefore he was obliged to take the side of Duryodhana because he was maintained at the expense of Duryodhana. Besides this, the Lord also desired that King Yudhiṣṭhira be pacified by the words of Bhīṣmadeva so that the world could see that Bhīṣmadeva excelled all in knowledge, including the Lord Himself.
Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира бил много потиснат, че това поголовно изтребление станало само за да заеме престола той. Затова великите мъдреци, такива като Вя̄са, и дори самият Бог се опитали да го убедят с примери от историческите хроники, че войната е била справедлива, защото се е водила в името на справедлива кауза. Но Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира не можел да се успокои въпреки поученията на най-великите личности от това време. Тук се казва, че Кр̣ш̣н̣а извършва свръхчовешки дейности, но в този случай нито Той, нито Вя̄са могли да утешат цар Юдхиш̣т̣хира. Това означава ли, че Богът не могъл да прояви свръхчовешки способности? Разбира се, че не. Обяснението е, че като ӣшвара, Свръхдушата в сърцата на цар Юдхиш̣т̣хира и Вя̄са, Богът извършил още по-необикновено нещо, защото пожелал това. Като Свръхдуша у цар Юдхиш̣т̣хира, Той не му позволил да приеме думите на Вя̄са и на останалите, дори и на самия него, защото искал царят да чуе наставленията на умиращия Бхӣш̣мадева, който също бил велик предан на Бога. Богът искал в последните часове на материалното си съществуване великият воин Бхӣш̣мадева да го види със собствените си очи, да види и любимите си внуци – цар Юдхиш̣т̣хира и братята му, – вече възвърнали царската си власт, и така спокойно да напусне тялото си. Бхӣш̣мадева никак не бил доволен, че трябва да се сражава срещу Па̄н̣д̣авите, срещу любимите си осиротели внуци. Но от друга страна, кш̣атриите са много сурови хора; той бил длъжен да се присъедини към Дурьодхана, защото живеел под опеката му. Освен това Богът искал цар Юдхиш̣т̣хира да бъде успокоен от думите на Бхӣш̣мадева, за да може целият свят да види, че с познанията си Бхӣш̣мадева превъзхожда всички, дори и самия Бог.