Text 26
ТЕКСТ 26
Devanagari
Деванагари (азбука)
नैवार्हत्यभिधातुं वै त्वामकिञ्चनगोचरम् ॥ २६ ॥
Text
Текст
edhamāna-madaḥ pumān
naivārhaty abhidhātuṁ vai
tvām akiñcana-gocaram
едхама̄на-мадах̣ пума̄н
наива̄рхатй абхидха̄тум̇ ваи
тва̄м акин̃чана-гочарам
Synonyms
Дума по дума
janma — birth; aiśvarya — opulence; śruta — education; śrībhiḥ — by the possession of beauty; edhamāna — progressively increasing; madaḥ — intoxication; pumān — the human being; na — never; eva — ever; arhati — deserves; abhidhātum — to address in feeling; vai — certainly; tvām — You; akiñcana-gocaram — one who is approached easily by the materially exhausted man.
джанма – раждане; аишваря – богатство; шрута – образование; шрӣбхих̣ – чрез притежаването на красота; едхама̄на – непрекъснато нарастващи; мадах̣ – опиянение; пума̄н – човешкото същество; на – никога; ева – някога; архати – заслужава; абхидха̄тум – обръщам се с чувство; ваи – несъмнено; тва̄м – Ти; акин̃чана-гочарам – този, който лесно може да бъде достигнат от материално нищите.
Translation
Превод
My Lord, Your Lordship can easily be approached, but only by those who are materially exhausted. One who is on the path of [material] progress, trying to improve himself with respectable parentage, great opulence, high education and bodily beauty, cannot approach You with sincere feeling.
О, Господи, лесно могат да Те достигнат само тези, които са изоставили всичко материално. Този, който е поел пътя на (материалния) напредък и се опитва да постига в живота си знатен произход, голямо богатство, добро образование и красиво тяло, не може да се обърне към теб искрено.
Purport
Пояснение
Being materially advanced means taking birth in an aristocratic family and possessing great wealth, an education and attractive personal beauty. All materialistic men are mad after possessing all these material opulences, and this is known as the advancement of material civilization. But the result is that by possessing all these material assets one becomes artificially puffed up, intoxicated by such temporary possessions. Consequently, such materially puffed up persons are incapable of uttering the holy name of the Lord by addressing Him feelingly, “O Govinda, O Kṛṣṇa.” It is said in the śāstras that by once uttering the holy name of the Lord, the sinner gets rid of a quantity of sins that he is unable to commit. Such is the power of uttering the holy name of the Lord. There is not the least exaggeration in this statement. Actually the Lord’s holy name has such powerful potency. But there is a quality to such utterances also. It depends on the quality of feeling. A helpless man can feelingly utter the holy name of the Lord, whereas a man who utters the same holy name in great material satisfaction cannot be so sincere. A materially puffed up person may utter the holy name of the Lord occasionally, but he is incapable of uttering the name in quality. Therefore, the four principles of material advancement, namely (1) high parentage, (2) good wealth, (3) high education and (4) attractive beauty, are, so to speak, disqualifications for progress on the path of spiritual advancement. The material covering of the pure spirit soul is an external feature, as much as fever is an external feature of the unhealthy body. The general process is to decrease the degree of the fever and not to aggravate it by maltreatment. Sometimes it is seen that spiritually advanced persons become materially impoverished. This is no discouragement. On the other hand, such impoverishment is a good sign as much as the falling of temperature is a good sign. The principle of life should be to decrease the degree of material intoxication which leads one to be more and more illusioned about the aim of life. Grossly illusioned persons are quite unfit for entrance into the kingdom of God.
Да си преуспяващ в материално отношение, означава да си се родил в аристократично семейство, да притежаваш голямо богатство, добро образование и красива външност. Всички материалисти като обезумели се стремят към тези материални богатства, които наричат прогрес на материалната цивилизация. Но когато човек ги постигне, той се опиянява от притежаването им и се преизпълва с неоснователна гордост. Такива самодоволни материалисти не могат да се обърнат към Бога искрено и да изрекат с чувство святото му име: „О, Говинда! О, Кр̣ш̣н̣а!“ В ша̄стрите се казва, че ако грешникът произнесе дори веднъж святото име на Бога, ще се освободи от толкова грехове, колкото дори не е в състояние да извърши. Такова е могъществото на святото име на Бога. В тези думи няма ни най-малко преувеличение. Святото име на Бога наистина притежава тази сила. Но много важно е качеството на обръщението. То зависи от чувствата, които изпитваме, произнасяйки святото име. Безпомощният човек ще произнесе святото име на Бога с много голямо чувство, но материално преуспяващият няма да бъде толкова искрен, когато произнася името на Бога. Може самодоволният материалист от време на време също да произнася святото име на Бога, но той не може да направи това с необходимото чувство. Следователно четирите опори на материалния прогрес: знатният произход, богатството, доброто образование и красивата външност – са своеобразни препятствия по пътя към духовния напредък. Материалната обвивка на чистата трансцендентална душа е външна черта, както високата температура е външен признак за болестта на тялото. Обикновено болния лекуват, като понижават температурата му, а не като я повишават. Понякога духовно издигнатите хора загубват материалните си притежания. Това не трябва да обезкуражава никого. Напротив, тази бедност е добър признак, точно като спадането на температурата. В живота си трябва да се стремим да намаляваме степента на материалното опиянение, което ни кара да продължаваме да се заблуждаваме за истинската цел на съществуването си. Хората, които са потънали в илюзията, не могат да достигнат царството на Бога.