Text 1
ТЕКСТ 1
Devanagari
Деванагари (азбука)
इति ब्रुवाणं संस्तूय मुनीनां दीर्घसत्रिणाम् ।
वृद्ध: कुलपति: सूतं बह्वृच: शौनकोऽब्रवीत् ॥ १ ॥
Text
Текст
iti bruvāṇaṁ saṁstūya
munīnāṁ dīrgha-satriṇām
vṛddhaḥ kula-patiḥ sūtaṁ
bahvṛcaḥ śaunako ’bravīt
ити брува̄н̣ам̇ сам̇стӯя
мунӣна̄м̇ дӣргха-сатрин̣а̄м
вр̣ддхах̣ кула-патих̣ сӯтам̇
бахвр̣чах̣ шаунако 'бравӣт
Synonyms
Дума по дума
vyāsaḥ — Vyāsadeva; uvāca — said; iti — thus; bruvāṇam — speaking; saṁstūya — congratulating; munīnām — of the great sages; dīrgha — prolonged; satriṇām — of those engaged in the performance of sacrifice; vṛddhaḥ — elderly; kula-patiḥ — head of the assembly; sūtam — unto Sūta Gosvāmī; bahu-ṛcaḥ — learned; śaunakaḥ — of the name Śaunaka; abravīt — addressed.
вя̄сах̣ – Вя̄садева; ува̄ча – каза; ити – така; брува̄н̣ам – говорейки; сам̇стӯя – приветствайки; мунӣна̄м – на великите мъдреци; дӣргха – продължително; сатрин̣а̄м – на тези, които извършваха жертвоприношението; вр̣ддхах̣ – старши; кула-патих̣ – глава на събранието; сӯтам – на Сӯта Госва̄мӣ; баху-р̣чах̣ – учен; шаунаках̣ – на име Шаунака; абравӣт – се обърна към.
Translation
Превод
Vyāsadeva said: On hearing Sūta Gosvāmī speak thus, Śaunaka Muni, who was the elderly, learned leader of all the ṛṣis engaged in that prolonged sacrificial ceremony, congratulated Sūta Gosvāmī by addressing him as follows.
Като изслуша Сӯта Госва̄мӣ, Шаунака Муни, най-старшият и учен предводител на всички р̣ш̣и, които извършваха тази продължителна жертвена церемония, го приветства със следните думи.
Purport
Пояснение
In a meeting of learned men, when there are congratulations or addresses for the speaker, the qualifications of the congratulator should be as follows. He must be the leader of the house and an elderly man. He must be vastly learned also. Śrī Śaunaka Ṛṣi had all these qualifications, and thus he stood up to congratulate Śrī Sūta Gosvāmī when he expressed his desire to present Śrīmad-Bhāgavatam exactly as he heard it from Śukadeva Gosvāmī and also realized it personally. Personal realization does not mean that one should, out of vanity, attempt to show one’s own learning by trying to surpass the previous ācārya. He must have full confidence in the previous ācārya, and at the same time he must realize the subject matter so nicely that he can present the matter for the particular circumstances in a suitable manner. The original purpose of the text must be maintained. No obscure meaning should be screwed out of it, yet it should be presented in an interesting manner for the understanding of the audience. This is called realization. The leader of the assembly, Śaunaka, could estimate the value of the speaker, Śrī Sūta Gosvāmī, simply by his uttering yathādhītam and yathā-mati, and therefore he was very glad to congratulate him in ecstasy. No learned man should be willing to hear a person who does not represent the original ācārya. So the speaker and the audience were bona fide in this meeting where Bhāgavatam was being recited for the second time. That should be the standard of recitation of Bhāgavatam, so that real purpose can be served without difficulty. Unless this situation is created, Bhāgavatam recitation for extraneous purposes is useless labor both for the speaker and for the audience.
Когато се съберат учени хора, ако някой иска да приветства говорещия или да се обърне към него, трябва да притежава следните качества. Той трябва да е възрастен човек, глава на семейство. Освен това той трябва да има много обширни познания. Шрӣ Шаунака Р̣ш̣и притежавал всички тези качества, затова се изправил да поздрави Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ, след като той изразил желанието си да изложи Шрӣмад Бха̄гаватам точно както го е чул от Шукадева Госва̄мӣ, а също и както сам го е разбрал. Личното прозрение не означава, че човек от славолюбие показва собствената си ученост и се опитва да надмине предишния а̄ча̄ря. Той трябва да има пълна вяра в предишния а̄ча̄ря и в същото време толкова добре да разбира съдържанието, че да може да го представя по подходящ начин в съответствие с конкретните обстоятелства. Трябва да се запази първоначалният замисъл на автора. Човек не трябва да търси в текста таен смисъл, но в същото време трябва да представя текста така, че да заинтригува слушателите и да им даде възможност да вникнат в него. Това означава човек да разбира текста. На Шаунака, който водел събранието, му било достатъчно да чуе, че говорителят, Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ, казва ятха̄дхӣтам и ятха̄-мати, за да оцени достойнствата му. Затова той го поздравил много въодушевено. Учените хора не трябва да се съгласяват да слушат личности, които не представят истински а̄ча̄ря. На това събрание, където Бха̄гаватам бил изговорен за втори път, и разказвачът, и слушателите отговаряли на всички необходими изисквания. За да може лесно да се постигне истинската цел, която преследва четенето на Бха̄гаватам, винаги трябва да се осигурява изпълнението на тези условия. В противен случай, ако четенето на Бха̄гаватам преследва някакви странични цели, то се превръща в безполезен труд и за говорещия, и за слушателите.