Text 38
ТЕКСТ 38
Devanagari
Деванагари (азбука)
यदुप्रवीरा ह्यकुतोभया मुहु: ।
अधिक्रमन्त्यङ्घ्रिभिराहृतां बलात्
सभां सुधर्मां सुरसत्तमोचिताम् ॥ ३८ ॥
Text
Текст
yadu-pravīrā hy akutobhayā muhuḥ
adhikramanty aṅghribhir āhṛtāṁ balāt
sabhāṁ sudharmāṁ sura-sattamocitām
яду-правӣра̄ хй акутобхая̄ мухух̣
адхикрамантй ан̇гхрибхир а̄хр̣та̄м̇ бала̄т
сабха̄м̇ судхарма̄м̇ сура-саттамочита̄м
Synonyms
Дума по дума
yat — whose; bāhu-daṇḍa — arms; abhyudaya — influenced by; anujīvinaḥ — always living; yadu — the members of the Yadu dynasty; pravīrāḥ — great heroes; hi akutobhayāḥ — fearless in every respect; muhuḥ — constantly; adhikramanti — traversing; aṅghribhiḥ — by foot; āhṛtām — brought about; balāt — by force; sabhām — assembly house; sudharmām — Sudharmā; sura-sat-tama — the best among the demigods; ucitām — deserving.
ят – чиито; ба̄ху-дан̣д̣а – ръце; абхюдая – повлиян от; ануджӣвинах̣ – вечно живи; яду – потомците на династията Яду; правӣра̄х̣ – велики герои; хи акутобхая̄х̣ – лишени от всякакъв страх; мухух̣ – постоянно; адхикраманти – обхождайки; ан̇гхрибхих̣ – пеша; а̄хр̣та̄м – донесена; бала̄т – насила; сабха̄м – сграда за съвещания; судхарма̄м – Судхарма̄; сура-сат-тама – най-добър сред полубоговете; учита̄м – заслужавайки.
Translation
Превод
The great heroes of the Yadu dynasty, being protected by the arms of Lord Śrī Kṛṣṇa, always remain fearless in every respect. And therefore their feet trample over the Sudharmā assembly house, which the best demigods deserved but which was taken away from them.
Защитавани от ръцете на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, великите герои на династията Яду никога не се страхуват. Затова стъпките им могат да се чуят в Судхарма̄, сградата за съвещания, която заслужаваха най-издигнатите полубогове, но която им бе отнета.
Purport
Пояснение
Those who are directly servitors of the Lord are protected by the Lord from all fearfulness, and they also enjoy the best of things, even if they are forcibly accumulated. The Lord is equal in behavior to all living beings, but He is partial to His pure devotees, being very affectionate toward them. The city of Dvārakā was flourishing, being enriched with the best of things in the material world. The state assembly house is constructed according to the dignity of the particular state. In the heavenly planets, the state assembly house called Sudharmā was deserving of the dignity of the best of the demigods. Such an assembly house is never meant for any state on the globe because the human being on the earth is unable to construct it, however far a particular state may be materially advanced. But during the time of Lord Kṛṣṇa’s presence on the earth, the members of the Yadu family forcibly brought the celestial assembly house to earth and placed it at Dvārakā. They were able to use such force because they were certain of the indulgence and protection of the Supreme Lord Kṛṣṇa. In other words, the Lord is provided with the best things in the universe by His pure devotees. Lord Kṛṣṇa was provided with all kinds of comforts and facilities available within the universe by the members of the Yadu dynasty, and in return such servitors of the Lord were protected and fearless.
Богът защитава от всички опасности тези, които му служат лично. Те се наслаждават на най-доброто, дори и да се наложи то да бъде спечелено със сила. Богът се отнася еднакво към всички живи същества, но е пристрастен и много привързан към чистите си предани. Надарен с най-големите блага на материалния свят, град Два̄рака̄ процъфтявал. Сградата на Парламента трябва да съответства на величието на държавата. Сградата за съвещания на райските планети се наричала Судхарма̄ и отговаряла на славата на най-издигнатите полубогове. Такава сграда не може да съществува на Земята, защото човешките същества не са в състояние да я построят, колкото и напреднала да е държавата им в материално отношение. Но когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, потомците на рода Яду със сила превзели небесната сграда и я донесли на Земята, в град Два̄рака̄. Те си позволили да употребят сила, защото били сигурни в милостта и протекцията на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Иначе казано, чистите предани носят на Бога всичко най-хубаво от цялата вселена. Потомците на династията Яду осигурили на Бог Кр̣ш̣н̣а всички удобства и блага, които могат да се намерят във вселената, и в замяна били освободени от страх и защитени от всякакви опасности.
A forgetful, conditioned soul is fearful. But a liberated soul is never fearful, just as a small child completely dependent on the mercy of his father is never fearful of anyone. Fearfulness is a sort of illusion for the living being when he is in slumber and forgetting his eternal relation with the Lord. Since the living being is never to die by his constitution, as stated in Bhagavad-gītā (2.20), then what is the cause of fearfulness? A person may be fearful of a tiger in a dream, but another man who is awake by his side sees no tiger there. The tiger is a myth for both of them, namely the person dreaming and the person awake, because actually there is no tiger; but the man forgetful of his awakened life is fearful, whereas the man who has not forgotten his position is not at all fearful. Thus the members of the Yadu dynasty were fully awake in their service to the Lord, and therefore there was no tiger for them to be afraid of at any time. Even if there were a real tiger, the Lord was there to protect them.
Обусловената душа, която се намира в плен на забравата, е изпълнена с всякакви страхове. Но освободените души никога не изпитват страх, както малките деца не се боят от никого, защото изцяло са се предали на милостта на бащите си. Страхът на живото същество е един вид илюзия, възникваща когато то е потънало в сън, когато е забравило вечната си връзка с Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.20), живото същество е безсмъртно – нима тогава има причина да се страхува? Човек може да се бои от тигъра, който вижда в съня си, но този, който е буден до него, не вижда никакъв тигър. И за спящия, и за будния тигърът е нереален, защото не съществува наистина, но човекът, потънал в забравата на съня, се бои, докато другият, който помни истинското си положение, не изпитва никакъв страх. Потомците на династията Яду напълно се били пробудили за служене на Бога, затова не се бояли от никакви „тигри“. Дори и да се появял тигър, Богът бил готов да ги защити.