TEXT 1
ТЕКСТ 1
Devanagari
Деванагари (азбука)
धर्मक्षेत्रे कुरुक्षेत्रे समवेता युयुत्सव: ।
मामका: पाण्डवाश्चैव किमकुर्वत सञ्जय ॥ १ ॥
Text
Текст
dharma-kṣetre kuru-kṣetre
samavetā yuyutsavaḥ
māmakāḥ pāṇḍavāś caiva
kim akurvata sañjaya
дхарма-кш̣етре куру-кш̣етре
самавета̄ юютсавах̣
ма̄мака̄х̣ па̄н̣д̣ава̄ш чаива
ким акурвата сан̃джая
Synonyms
Дума по дума
dhṛtarāṣṭraḥ uvāca — King Dhṛtarāṣṭra said; dharma-kṣetre — in the place of pilgrimage; kuru-kṣetre — in the place named Kurukṣetra; samavetāḥ — assembled; yuyutsavaḥ — desiring to fight; māmakāḥ — my party (sons); pāṇḍavāḥ — the sons of Pāṇḍu; ca — and; eva — certainly; kim — what; akurvata — did they do; sañjaya — O Sañjaya.
дхр̣тара̄ш̣т̣рах̣ ува̄ча – цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза; дхарма-кш̣етре – на мястото за поклонение; куру-кш̣етре – в местността, наречена Курукш̣етра; самавета̄х̣ – се събраха; юютсавах̣ – с желание да се сражават; ма̄мака̄х̣ – моите хора (синове); па̄н̣д̣ава̄х̣ – синовете на Па̄н̣д̣у; ча – и; ева – несъмнено; ким – какво; акурвата – направиха; сан̃джая – о, Сан̃джая.
Translation
Превод
Dhṛtarāṣṭra said: O Sañjaya, after my sons and the sons of Pāṇḍu assembled in the place of pilgrimage at Kurukṣetra, desiring to fight, what did they do?
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?
Purport
Пояснение
Bhagavad-gītā is the widely read theistic science summarized in the Gītā-māhātmya (Glorification of the Gītā). There it says that one should read Bhagavad-gītā very scrutinizingly with the help of a person who is a devotee of Śrī Kṛṣṇa and try to understand it without personally motivated interpretations. The example of clear understanding is there in the Bhagavad-gītā itself, in the way the teaching is understood by Arjuna, who heard the Gītā directly from the Lord. If someone is fortunate enough to understand the Bhagavad-gītā in that line of disciplic succession, without motivated interpretation, then he surpasses all studies of Vedic wisdom, and all scriptures of the world. One will find in the Bhagavad-gītā all that is contained in other scriptures, but the reader will also find things which are not to be found elsewhere. That is the specific standard of the Gītā. It is the perfect theistic science because it is directly spoken by the Supreme Personality of Godhead, Lord Śrī Kṛṣṇa.
Бхагавад-гӣта̄ е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гӣта̄ ма̄ха̄тмя (Възхвала на Гӣта̄). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гӣта̄ много внимателно с помощта на учител, предан на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, и да се опита да я разбере без тълкувания, продиктувани от лични мотиви. Пример за правилното ѝ разбиране присъства в самата Бхагавад-гӣта̄. Това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гӣта̄ непосредствено от Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣта̄ в тази безпристрастна ученическа приемственост, той ще постигне цялата мъдрост на Ведите и другите свещени писания по света. В Бхагавад-гӣта̄ читателят ще намери всичко, което се съдържа в останалите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. В това се състои уникалността на Гӣта̄. Тя е съвършено теистично учение, защото е изговорена непосредствено от Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.
The topics discussed by Dhṛtarāṣṭra and Sañjaya, as described in the Mahābhārata, form the basic principle for this great philosophy. It is understood that this philosophy evolved on the Battlefield of Kurukṣetra, which is a sacred place of pilgrimage from the immemorial time of the Vedic age. It was spoken by the Lord when He was present personally on this planet for the guidance of mankind.
Обсъжданите между Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Сан̃джая теми, описани в Маха̄бха̄рата, оформят основният принцип на тази велика философия. Беседата протича на бойното поле Курукш̣етра – свято място за поклонение от незапомнени ведически времена. Учението е изговорено от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъства на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.
The word dharma-kṣetra (a place where religious rituals are performed) is significant because, on the Battlefield of Kurukṣetra, the Supreme Personality of Godhead was present on the side of Arjuna. Dhṛtarāṣṭra, the father of the Kurus, was highly doubtful about the possibility of his sons’ ultimate victory. In his doubt, he inquired from his secretary Sañjaya, “What did they do?” He was confident that both his sons and the sons of his younger brother Pāṇḍu were assembled in that Field of Kurukṣetra for a determined engagement of the war. Still, his inquiry is significant. He did not want a compromise between the cousins and brothers, and he wanted to be sure of the fate of his sons on the battlefield. Because the battle was arranged to be fought at Kurukṣetra, which is mentioned elsewhere in the Vedas as a place of worship – even for the denizens of heaven – Dhṛtarāṣṭra became very fearful about the influence of the holy place on the outcome of the battle. He knew very well that this would influence Arjuna and the sons of Pāṇḍu favorably, because by nature they were all virtuous. Sañjaya was a student of Vyāsa, and therefore, by the mercy of Vyāsa, Sañjaya was able to envision the Battlefield of Kurukṣetra even while he was in the room of Dhṛtarāṣṭra. And so, Dhṛtarāṣṭra asked him about the situation on the battlefield.
Думата дхарма-кш̣етра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Върховната Божествена Личност присъства на бойното поле Курукш̣етра на страната на Арджуна. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, бащата на рода Куру, не е сигурен дали синовете му ще спечелят крайната победа. Обзет от съмнение, той пита секретаря си Сан̃джая: „Какво направиха?“. Той е наясно, че синовете му и синовете на по-малкия му брат, Па̄н̣д̣у, са се събрали в местността Курукш̣етра, твърдо решени да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчедите, но се безпокои за съдбата на синовете си и за изхода на битката. Тъй като сражението ще се води на Курукш̣етра, според Ведите място, почитано дори от небесните обитатели, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра се бои от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Па̄н̣д̣у, защото по природа те са благочестиви. Сан̃джая е ученик на Вя̄са и по милостта на Вя̄са, дори от стаята на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, той може да вижда Курукш̣етра. По тази причина Дхр̣тара̄ш̣т̣ра го пита какво е положението на бойното поле.
Both the Pāṇḍavas and the sons of Dhṛtarāṣṭra belong to the same family, but Dhṛtarāṣṭra’s mind is disclosed herein. He deliberately claimed only his sons as Kurus, and he separated the sons of Pāṇḍu from the family heritage. One can thus understand the specific position of Dhṛtarāṣṭra in his relationship with his nephews, the sons of Pāṇḍu. As in the paddy field the unnecessary plants are taken out, so it is expected from the very beginning of these topics that in the religious field of Kurukṣetra, where the father of religion, Śrī Kṛṣṇa, was present, the unwanted plants like Dhṛtarāṣṭra’s son Duryodhana and others would be wiped out and the thoroughly religious persons, headed by Yudhiṣṭhira, would be established by the Lord. This is the significance of the words dharma-kṣetre and kuru-kṣetre, apart from their historical and Vedic importance.
Синовете на Па̄н̣д̣у и синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра принадлежат към една и съща династия, но въпросът на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра разкрива начина му на мислене. Той съзнателно причислява към рода Куру само синовете си, като изолира синовете на Па̄н̣д̣у от семейното наследство. Това показва особеното отношение на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра към племенниците му, синовете на Па̄н̣д̣у. Но още от самото начало става ясно, че както се плеви оризище, така на свещеното поле Курукш̣етра, където присъства бащата на религията, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ще бъдат изкоренени всички бурени (сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – Дурьодхана и други) и че победа по милостта на Бога ще удържат истински благочестивите личности начело с Юдхиш̣т̣хира. Това е смисълът на думите дхарма-кш̣етре и куру-кш̣етре в допълнение към тяхното ведическо и историческо значение.