TEXT 16
ТЕКСТ 16
Text
Текст
maunam ātma-vinigrahaḥ
bhāva-saṁśuddhir ity etat
tapo mānasam ucyate
маунам а̄тма-виниграхах̣
бха̄ва-сам̇шуддхир итй етат
тапо ма̄насам учяте
Synonyms
Дума по дума
manaḥ-prasādaḥ — Zufriedenheit des Geistes; saumyatvam — ohne Zweideutigkeit anderen gegenüber; maunam — Ernst; ātma — des Selbst; vinigrahaḥ — Beherrschung; bhāva — seiner Natur; saṁśuddhiḥ — Läuterung; iti — so; etat — dies; tapaḥ — Enthaltung; mānasam — des Geistes; ucyate — wird genannt.
манах̣-праса̄дах̣ – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; а̄тма – на себето; виниграхах̣ – контрол; бха̄ва – на собствената природа; сам̇шуддхих̣ – пречистване; ити – така; етат – това; тапах̣ – въздържание; ма̄насам – на ума; учяте – се казва.
Translation
Превод
Und Zufriedenheit, Läuterung des Daseins, Einfachheit, Ernst und Selbstbeherrschung sind die Enthaltungen in bezug auf den Geist.
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
Purport
Пояснение
ERLÄUTERUNG: Den Geist entsagt zu machen bedeutet, ihn von Sinnenbefriedigung zurückzuziehen. Er sollte auf solche Weise geschult werden, daß er immer daran denkt, für andere Gutes zu tun. Die beste Schulung für den Geist ist Ernsthaftigkeit der Gedanken. Man sollte nie vom Kṛṣṇa-Bewußtsein abweichen, das heißt, man muß Sinnenbefriedigung immer vermeiden. Sein Wesen zu läutern bedeutet also, Kṛṣṇa-bewußt zu werden. Zufriedenheit des Geistes kann man nur erreichen, wenn man den Geist von Gedanken an Sinnengenuß zurückzieht. Je mehr wir an Sinnengenuß denken, desto unzufriedener wird unser Geist. Im gegenwärtigen Zeitalter beschäftigen wir den Geist unnötigerweise mit den verschiedensten Arten der Sinnenbefriedigung, und so besteht keine Aussicht auf inneren Frieden. Das beste ist, wenn man den Geist auf die vedischen Schriften lenkt, die voller Erzählungen sind, die den Geist tatsächlich zufriedenstellen, vor allem die Geschichten der Purāṇas und des Mahābhārata. Man sollte aus diesem Wissen Nutzen ziehen und auf diese Weise geläutert werden. Der Geist sollte frei von Falschheit sein, und man sollte an das Wohl aller denken. Schweigsamkeit bedeutet, immer an Selbstverwirklichung zu denken. In diesem Sinne ist ein Mensch im Kṛṣṇa-Bewußtsein auf vollkommene Weise schweigsam. Beherrschung des Geistes bedeutet, den Geist von Sinnengenuß zu lösen. Man sollte im Umgang mit anderen offen und ehrlich sein und dadurch sein Dasein läutern. Dies alles zusammen stellt die Enthaltung in bezug auf die Tätigkeiten des Geistes dar.
Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.