Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 17.16
Текст
маунам а̄тма-виниграхах̣
бха̄ва-сам̇шуддхир итй етат
тапо ма̄насам учяте
Дума по дума
манах̣-праса̄дах̣ – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; а̄тма – на себето; виниграхах̣ – контрол; бха̄ва – на собствената природа; сам̇шуддхих̣ – пречистване; ити – така; етат – това; тапах̣ – въздържание; ма̄насам – на ума; учяте – се казва.
Превод
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
Пояснение
Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.