Skip to main content

Глава 12

Неразбираеми трансцендентални забавления

на веда кашнид бхагавамш чикӣршитам
тавехама̄нася нр̣н̣а̄м вид̣амбанам
на яся кашчид дайито 'сти кархичид
двеш̣яш ча ясмин виш̣ама̄ матир нр̣н̣а̄м

О, Господи, никой не може да разбере Твоите трансцендентални забавления, които приличат на развлеченията на хората и затова могат да подведат всеки. Ти не проявяваш предпочитания към никого, нито някой е обект на завист за Теб. На хората само им се струва, че Ти си пристрастен.

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.29

Милостта на Бог е еднаква за всички падналите души. Той не е враждебно настроен към никого. Представата, че Божествената личност е човешко същество заблуждава. Забавленията на Бога само изглеждат като развлеченията на хората, но в действителност те са трансцендентални и нямат дори и най-малка следа от материални замърсявания. Разбира се, добре е известно, че Богът е особено благосклонен към чистите си предани, но Той всъщност е напълно безпристрастен, така както слънцето огрява еднакво всички. Приемайки слънчевите лъчи, понякога дори камъните стават скъпоценни, но слепецът никога не може да види слънцето, въпреки че достатъчно слънчеви лъчи падат върху него. Тъмнината и светлината са две противоположни явления, но това не означава, че слънцето разпределя лъчите си с пристрастие. Слънчевите лъчи са достъпни за всеки, но всеки има различна способност да ги възприеме. Глупавите хора мислят, че преданото служене ласкае Бога, затова чрез него човек може да завоюва особената милост на Бога. Но чистите предани, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене не са търговци. Търговската къща прави услуги само срещу заплащане. Чистите предани не служат на Бога по този начин, затова Той ги дарява с цялата си милост. Страдащите, нуждаещите се, любознателните и философите установяват с Бога временна връзка, за да постигнат определена своя цел. Когато осъществят целта си, те прекъсват отношенията си с Бога. Ако един страдащ човек е поне малко благочестив, той се моли на Бога за спасение. Но когато положението му се облекчи, в повечето случаи той спира да се интересува от връзката си с Бога. Милостта на Бога е достъпна за него, но той не иска да я приеме. В това се състои разликата между чистите предани и тези, в чието предано служене има примеси. Смята се, че хората, които напълно отхвърлят служенето на Бога, се намират в пълна тъмнина. Хората, които молят Бога за помощ само когато са в нужда, приемат милостта му частично, а тези, които напълно са се отдали на служенето на Бога, получават цялата му милост. Дали ще приеме милостта на Бога или не, това зависи от живото същество, а не от пристрастието на винаги милостивият Бог.

Когато Бог идва в този материален свят с помощта на Всемилостивите си енергии, Той играе ролята на човешко същество и поради това изглежда, че е пристрастен единствено към преданите си. Но това не е така. Въпреки привидното пристрастие, Той раздава милостта си еднакво на всеки. Всички, които са загинали на бойното поле Курукшетра в присъствието на Бога са получили освобождение без дори да са развили необходимите за това качества. Смъртта в присъствието на Бога пречиства напускащата душа от последиците на всичките ѝ грехове и умиращият получава място някъде в трансценденталната обител. Ако човек се изложи на слънчевите лъчи независимо по какъв начин ще изпита благотворното въздействие на топлината и на ултравиолетовото им излъчване. Можем да направим заключение, че Богът никога не е пристрастен. Обикновените хора грешат, когато мислят, че Той е пристрастен.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.8) Богът казва:

паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м
вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м

дхарма-самстха̄пана̄ртха̄я
самбхава̄ми юге юге

„Във всяка епоха Аз лично идвам, за да спася благочестивите и да унищожа безбожниците, а също и да възстановя религиозните принципи.“

Когато Бог се въплъщава, Той има две мисии – да победи демоните и да освободи са̄дху, искрените предани. Думата са̄дхӯна̄м, което означава свети хора, се отнася за преданите. Това няма нищо общо със светската честност или нечестност, морал или безнравственост, това няма нищо общо с материалните дейности. Понякога смятаме, че думата са̄дху се отнася за лице, което е материално добро или морално, но всъщност думата са̄дху се отнася за човек, който е на трансцендентална платформа. Са̄дху, следователно, е предан, защото човек, който се занимава с предано служене е трансцендентален към материалните качества (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н).

И така, Бог идва, за да освободи преданите (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м), но в Бхагавад-гӣта̄ (14.26) ясно е посочено, че преданият е отвъд материалните качества (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н). Той е в трансцендентална позиция, защото вече не е под контрола на трите гуни на материалната природа – добро, страст и невежество. Но ако един са̄дху вече е освободена душа, намиращ се на трансцендентална платформа, тогава защо трябва да бъде освобождаван? Такъв въпрос може да възникне. Богът идва, за да освободи предания, но преданият вече е освободен. Затова в този стих се използва думата видамбанам, което означава объркващо.

Отговорът на това противоречие е, че са̄дху, преданият, не се нуждае от освобождение, но тъй като той с нетърпение очаква да види Върховния Бог лице в лице, Кришна не идва, за да го избави от мрежата на материалното съществуване, от която той вече се е освободил, а за да удовлетвори вътрешното му желание. Точно както преданият иска да удовлетвори Бога във всяко едно отношение, Богът още повече иска да удовлетвори предания. Това е обмяна на любовни отношения. Дори и в нашите обикновени отношения, ако обичаме някого, искаме да удовлетворим него или нея, и съответно – той или тя също иска да отвърне. Така че, ако съществува взаимност на любовни отношения в този материален свят, това означава, че такава взаимност, но в повишена степен, съществува и в духовния свят. Има един стих, в който Бог казва: „са̄дху е сърцето ми и аз също съм в сърцето на са̄дху.“ Са̄дху винаги мисли за Кришна и Кришна винаги мисли за са̄дху, Своя предан.

Появата и напускането на Бога в този материален свят се нарича чикӣрш̣итам, забавление. Това, че Кришна идва в материалния свят, е негово забавление. Разбира се, Богът идва, за да изпълни някаква работа – да защити са̄дху и да убие тези, които се противопоставят на са̄дху – но и двете са забавления.

Бог не е завистлив. Убийството на демоните също е проява на неговата обич. Понякога може да наказваме децата си, но това е от любов. По същия начин когато Кришна убива демон, това убийство не е на платформата на материала ревност или завист, а от позицията на обич. Ето защо в ша̄стрите, ведическите писания се споменава, че дори демоните, убити от Бога, постигнат незабавно освобождение. Путана, например, била вещица, обхваната от бяс, която искала да убие Кришна. Веднъж тя намазала зърното на гърдата си с отрова и отишла в дома на Кришна, за да му предложи млякото си. „Когато Кришна засуче гърдата ми – мислила си тя – веднага ще умре.“ Но това никога не би могло да се случи. Кой може да убие Кришна? Вместо това тя самата била убита. Когато Кришна засмукал зърното ѝ, също така напълно изсмукал и живота ѝ. Но какъв бил резултатът? Кришна приел всичко откъм добрата страна. „Тази демонична жена дойде, за да ме убие, – помислил си Той – но по един или друг начин Аз съм сукал от гърдите ѝ мляко, така че тя е моя майка.“ Така Путана постигнала позицията на майка на Кришна в духовния свят. Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам, където Уддхава казва на Видура, че Кришна е толкова добър, Бог е толкова добър, че дори и вещицата, която искаше да го убие с отрова си, е била приета от него като майка. Кришна е толкова милостив Бог, – казал той – така че, кого другиго аз мога да обожавам, ако не Кришна?

Кунтӣдеви казва: на яся кашчид дайитах̣. Думата дайита означава предпочитание. Кришна не отдава предпочитание на никого. Двешяш ча – и никой не е негов враг. Ние очакваме някакво благо или помощ от приятеля и зло от врага, но Кришна е толкова съвършен, че никой не може да му навреди, нито някой може да му даде нещо. Така че кой може да му бъде приятел или враг? На яся кашчид дайито 'сти: Той не се нуждае от никого. Той е напълно завършен. Аз може да съм много беден и затова да търся някаква полза от приятел, но това е така, защото съм несъвършен. Понеже не съм пълно цяло и по различни начини ми липсват толкова много неща, аз съм винаги нуждаещ се. Затова искам да имам някакъв приятел, и по същия начин – враг, когото да мразя. Но тъй като Кришна е Върховният, никой не може да навреди на Кришна, нито някой може да даде на Кришна каквото и да е.

Защо тогава обожаваме Кришна в Храма и му предлагаме толкова много удобства, обличаме го, украсяваме го и му даваме вкусна храна? Ние трябва да се опитаме да разберем, че Кришна не се нуждае от красивите дрехи, украшенията или храна, но ако ние предлагаме тези неща на Кришна, ще имаме полза от това. Ето защо Той приема нашите предлагания. Ако човек се украси, съответно и неговото отражение в огледалото ще се появи украсено. По същия начин, тъй като ние сме отражение на Кришна, ако ние украсяваме Кришна, ние също ще бъдем украсени. В Библията се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога и това означава, че ние сме отражение на Божия образ. Не е така, че ние сме измислили или си представяме някаква форма на Бога според нашата собствена. Тези, които се придържат към философията Маявада на антропоморфизма ще кажат: Абсолютната Истина е безличностна, но тъй като ние сме хора, ние си представяме, че Абсолютната Истина също е човек. Това е грешка, в действителност точно обратното е вярно. Ние имаме две ръце, два крака и една глава, защото самият Бог изглежда така. Всеки от нас има лична форма, защото ние сме отражение на Бога. Освен това ние трябва философски да разберем, че ако изначалната личност е облагодетелствана, отражението ѝ също ще има полза. Така че, ако украсяваме Кришна, ние също ще бъдем красиви. Ако удовлетворяваме Кришна, ние също ще бъдем удовлетворени. Ако предлагаме вкусна храна на Кришна, ние ще ядем същата храна. Тези, които живеят извън Храмовете на Кришна съзнание никога не може да си представят такава апетитна храна, каквато е храната, предлагана на Кришна, а това, което се предлага на Кришна, ние също имаме възможност да го ядем. Така че ние трябва да се опитаме да удовлетворим Кришна по всякакъв начин и тогава ние също ще бъдем удовлетворени във всяко отношение.

Кришна не се нуждае от нашето служене, но той милостиво го приема. Когато Кришна иска от нас да му се отдадем (сарва-дхарма̄н паритяджя̄ ма̄м екам шаран̣ам враджа), това не означава, че на Кришна му липсват слуги и че ако ние се отдадем, той ще има полза. Той ще спечели. Само пожелавайки, Кришна може да създаде милиони слуги. Така че това не е най-важното. Но ако ние се отдадем на Кришна, ще се спасим. Кришна казва: Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айш̣я̄ми. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Тук, в този материален свят ние страдаме, защото нямаме никакъв подслон. Ние можем да видим много хора, скитащи се по улиците, без цел в живота. Когато се разхождаме по плажа в ранните сутрешни часове, ние виждаме много млади хора, спящи или скитащи се там, безцелни, объркани, без да знаят какво да правят. Но ако приемем подслон при Кришна, тогава ще знаем: „О, сега аз намерих подслон.“ Тогава няма да има повече объркване, няма да има безнадеждност. Всеки ден получавам толкова много писма от хора, изразяващи как те са намерили надежда в Кришна съзнание. Затова, не е вярно, че Кришна е дошъл тук просто за да си набави слуги. Напротив, Той идва заради нашето благо.

За съжаление обаче, вместо да станем слуги на Кришна, ставаме слуги на толкова много други неща. Ние сме слуги на нашите сетива и сетивни дейности – похот, гняв, алчност и илюзия. Всъщност, целият свят се движи по този начин. Но ако ние ангажираме сетивата си в служба на Кришна, ние вече няма да бъдем слуги на сетивата, а техни господари. Когато имаме сили да забраним на нашите сетива да бъдат ангажирани в дейности, различни от служенето на Кришна, тогава ще бъдем спасени.

Тук Кунтӣдеви казва: „Твоето появяване в този материален свят е неразбираемо и объркващо.“ Ние мислим: „Кришна има някаква мисия, някаква цел, и затова Той се е появил.“ Не, неговата поява е забавление. Ето един пример: Понякога държавен служител отива на проверка в затвора. Той редовно получава доклади от надзирателя на затвора, така че няма работа там, но все пак понякога отива, мислейки: „Нека да видим какво правят там.“ Това може да се нарече забавление, защото той отива със свободната си воля. Не е така, че той е станал обект на законите на затвора. Но все пак някой глупав затворник може да си помисли: „О, управляващият също е в затвора. Така че ние сме равни. Аз също съм управител.“ Негодниците мислят по този начин. „Тъй като Кришна е дошъл като авата̄ра – казват те, – аз също съм авата̄рът. Затова тук се казва: на веда кашчид бхагавамш чикӣрш̣итам – „Никой не знае целта на твоето появяване и напускане.“ Тавехамана̄ся нр̣н̣а̄м вид̣амбанам – забавленията на Бога са объркващи. Никой не може да разбере истинската им цел.

Истинската цел на забавления на Бога е неговата свободна воля. Той си мисли: „Нека отида и да видя.“ Не е необходимо Богът лично да идва, за да убие демоните. Той има толкова много агенти в материалния свят, които могат да ги убият. Например, само за миг Богът може да убие хиляди демони само със силен вятър. Нито пък трябва да дойде, за да осигури защита на преданите, защото Той може да направи всичко това просто чрез своята воля. Всъщност Той идва, за да се наслади на забавленията си. „Нека отида и да видя.“

Понякога дори Кришна иска да се наслади на удоволствието от боя. Войнственият дух също е присъщ на Кришна, в противен случай, откъде хората са го придобили? Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, всички качества на Кришна са намират, но в минимално количество и у нас. Ние сме мостра на Кришна. Откъде, в противен случай, ще сме взели желанието да се борим? То присъства у Кришна. Ето защо, както царят понякога ангажира борци, за да се бият с него, също така и Кришна ангажира живи същества, за да се бие с тях. На бореца плащат, за да се бие с царя. Той не е враг, по-скоро той доставя удоволствие на царя като се бори с него. Но когато Кришна иска да се бие, кой ще се бие с него? Не някоя обикновена личност. Ако царят иска да тренира борба, той ще ангажира някой много квалифициран борец. По същия начин Кришна не се бие с някой обикновен, а по-скоро с някои от най-великите си предани. Защото Кришна иска да се бие, някои от придружителите му идва в този материален свят, за да стане негов враг и да се бие с него. Например Бог дойде, за да убие Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а. Трябва ли да мислим, че това са обикновени живи същества? Не, те са най-великите предани Джая и Виджая, които са дошли в този свят, защото Кришна е пожелал да се бие. Във Вайкунтха, духовния свят, не съществува възможност за борба, защото всеки се занимава със служене на Кришна. С кого да се бие? Затова Той изпраща свой предан, който приема ролята на враг и идва тук, в този материален свят, за да се бие с него. В същото време Бог ни учи, че няма много полза от това човек да стане негов враг и че е по-добре да стане негов приятел. Затова Кунтӣдеви казва: на веда кашчид бхагавамш чикӣрш̣итам – Никой не знае целта на твоето появяване и напускане. Тавехама̄нася нр̣н̣а̄м вид̣амбанам – В този свят Ти изглеждаш като обикновено човешко същество и това заблуждава всички.

Понякога Кришна изглежда като обикновен човек, затова хората не вярват или не могат да разберат дейностите му. Те се чудят: „Как може Богът да бъде обикновен човек като нас?“ Но въпреки че Кришна понякога се представя за обикновен човек, в действителност Той не е, а когато е необходимо, показва силата на Бога. Когато шестнадесет хиляди момичета са били отвлечени от демона Бхаумасура, те се молили на Кришна и Той отишъл в двореца на демона, убил го и освободил момичета. Но според строгата Ведическа система, ако неомъжено момиче напусне дома си дори и за една нощ, никой няма да се ожени за нея. Ето защо когато Кришна казал на момичетата: „Сега можете спокойно да се вървете в домовете на бащите си“, те отговорили: „Господине, ако се върнем в домовете на бащите си, каква ще бъде нашата съдба? Никой няма да се ожени за нас, защото бяхме похитени.“

„Тогава какво искате?“ – попитал Кришна. Момичетата отговорили: „Ние искаме Ти да станеш наш съпруг.“ И Кришна е толкова милостив, че веднага казал „Да“ и ги приел.

След това Кришна завел момичетата у дома, в своята столица. И не е така, че всяка една от шестнадесет хилядите съпруги е трябвало да чака шестнадесет хиляди нощи, за да се срещне с Кришна. Кришна Самият се разширил в шестнадесет хиляди форми, изградил шестнадесет хиляди дворци и живял с всяка съпруга в отделен дворец.

Въпреки че това е описано в Шрӣмад Бха̄гаватам, негодниците не могат да го разберат. Вместо това те критикуват Кришна. „Той е бил много похотлив. – казват те – Той се е оженил за шестнадесет хиляди жени.“ Но дори Той да е похотлив, Той е безгранично похотлив. Бог е безграничен. Защо шестнадесет хиляди? Той може да се ожени за шестнадесет милиона и все пак това да не е границата на неговото съвършенство. Това е Кришна. Не можем да обвиняваме Кришна, че е похотлив или чувствен. Не. Има толкова много предани на Кришна и Той проявява внимание към всеки от тях. Някой иска Кришна да стане негов съпруг, друг – приятел, син или другар в игрите. Има милиони и милиарди предани от цялата Вселената и Кришна трябва да ги удовлетвори. Той не се нуждае от никаква помощ от тези предани, но тъй като те искат да му служат по определен начин, Бог им отвръща с взаимност. Тези шестнадесет хиляди предани са искали Кришна за съпруг и затова Той изпълнил желанието им.

Така Кришна понякога действа като обикновен човек, но като Бог Той се разширява в шестнадесет хиляди форми. Веднъж великият мъдрец Нарада отишъл да посети Кришна и жените му. Кришна има шестнадесет хиляди съпруги – помислил си той. – Нека да видим как Той се държи с тях. И Нарада видял, че Кришна живее едновременно във всеки един от шестнадесетте хиляди дворци. В един дворец Той беседвал с жена си, в друг – играел с децата си, в трети организирал женитбата на синовете и дъщерите си и така се занимавал с разнообразни дейности във всички шестнадесет хиляди дворци. По същия начин, в детството си Кришна играел точно като обикновено дете, но когато майка Яшода поискала да си отвори устата, за да провери дали е ял пръст, в устата си Той ѝ показал всички вселени. Това е Кришна. Въпреки че играел ролята на обикновен човек, когато се е налагало е показвал своята Божествена природа. Да дадем още един пример. Кришна е действал като колесничар на Арджуна, но когато Арджуна пожелал да види вселенската му форма, Кришна веднага показал тази космическа форма с хиляди и милиони глави, краката, ръцете и оръжия. Това е Кришна.

Кришна е напълно независим и Той няма приятели или врагове, но действа за благото и на приятелите и на враговете си. И когато Той действа за благото на всички, резултатът е един и същ. Това е абсолютната природа на Кришна.