Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.29

Богът разпределя милостта си към падналите души по еднакъв начин. Той не е враждебно настроен към никого. Самата представа, че Божествената Личност е човешко същество, заблуждава. Забавленията на Бога само изглеждат като развлеченията на хората, но в действителност са трансцендентални и са лишени и от най-малката следа от материални замърсявания. Разбира се, добре е известно, че Богът е особено благосклонен към чистите си предани, но Той всъщност е напълно безпристрастен, както слънцето. Поглъщайки слънчевите лъчи, понякога дори камъните стават скъпоценни. Но слепецът никога не вижда слънцето, макар върху него да пада достатъчно слънчева светлина. Мракът и светлината са две противоположни явления, което обаче не означава, че слънцето разпределя лъчите си с пристрастие. Слънчевите лъчи са достъпни за всеки, но всеки има различна способност да ги възприеме. Глупавите хора мислят, че преданото служене ласкае Бога, затова чрез него човек може да завоюва особената милост на Бога. Но чистите предани, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене, не са търговци. Търговската къща прави услуги само срещу заплащане. Чистите предани не служат на Бога по този начин, затова Той ги дарява с цялата си милост. Страдащите, нуждаещите се, любознателните и философите установяват с Бога временна връзка, за да постигнат определена своя цел. Когато осъществят целта си, те прекъсват отношенията си с Бога. Ако един страдащ човек е поне малко благочестив, той се моли на Бога за спасение. Но когато положението му се облекчи, в повечето случаи той спира да се интересува от връзката си с Бога. Милостта на Бога е достъпна за него, но той не иска да я вземе. В това се състои разликата между чистите предани и тези, чието предано служене не е освободено от други примеси. Смята се, че хората, които напълно отхвърлят служенето на Бога, се намират в непрогледен адски мрак; хората, които молят Бога за помощ само когато са в нужда, приемат милостта му частично, а тези, които напълно са се отдали на служене на Бога, получават цялата му милост. Дали ще приеме милостта на Бога или не, това зависи от живото същество, а не от „пристрастието“ на всемилостивия Бог.

Когато с помощта на всемилостивата си енергия Богът идва в материалния свят, Той играе ролята на човешко същество и затова изглежда, че е пристрастен единствено към преданите си. Но истината не е такава. Въпреки това привидно пристрастие Той раздава милостта си еднакво на всички. Всички, които загинали на бойното поле Курукш̣етра в присъствието на Бога, получили освобождение, без дори да са развили необходимите за това качества. Смъртта в присъствието на Бога пречиства отиващата си душа от последиците на всичките ѝ грехове и умиращият получава място някъде в трансценденталната обител. Ако човек се изложи на слънчевите лъчи, независимо по какъв начин, ще изпита благотворното въздействие на топлината и на ултравиолетовото им излъчване. Можем да направим заключението, че Богът никога не е пристрастен. Обикновените хора грешат, когато мислят, че Той е пристрастен.