Шрӣмад Бха̄гаватам 6.7.21
Стих
шрӣ-брахмова̄ча
ахо бата сура-шреш̣т̣ха̄
хй абхадрам̇ вах̣ кр̣там̇ махат
брахмиш̣т̣хам̇ бра̄хман̣ам̇ да̄нтам
аишваря̄н на̄бхянандата
ахо бата сура-шреш̣т̣ха̄
хй абхадрам̇ вах̣ кр̣там̇ махат
брахмиш̣т̣хам̇ бра̄хман̣ам̇ да̄нтам
аишваря̄н на̄бхянандата
Дума по дума
шрӣ-брахма̄ ува̄ча — Брахма̄ каза; ахо — уви; бата — поразително е; сура-шреш̣т̣ха̄х̣ — о, най-достойни от полубоговете; хи — наистина; абхадрам — несправедливост; вах̣ — от вас; кр̣там — сторена; махат — огромна; брахмиш̣т̣хам — личност, напълно подчинена на Върховния Брахман; бра̄хман̣ам — бра̄хман̣а; да̄нтам — който напълно е овладял ума и сетивата си; аишваря̄т — заради материалните си богатства; на — не; абхянандата — посрещнахте както подобава.
Превод
Брахма̄ каза: О, най-достоен от полубоговете, за съжаление, обзет от лудост по материалния си разкош, ти не посрещна както подобава Бр̣хаспати, когато той се появи пред вас. Осъзнал Върховния Брахман, съвършено владеещ сетивата си, той е най-добрият бра̄хман̣а. Наистина е поразително, че се отнесохте към него така безочливо.
Пояснение
Брахма̄ оценил брахминските добродетели на Бр̣хаспати, който бил духовен учител на полубоговете поради знанието си за Върховния Брахман. Бр̣хаспати владеел ума и сетивата си следователно бил най-достойният бра̄хман̣а. Брахма̄ порицал полубоговете, задето не отдали необходимата почит на този бра̄хман̣а, техния гуру. Той искал да им внуши, че никога и при никакви обстоятелства не бива да пренебрегват своя гуру. Когато Бр̣хаспати влязъл сред събралите се полубогове, те и техният цар Индра приели това за нещо най-обикновено. Понеже той идвал всеки ден, те си мислели, че не е необходимо да му отдават специални почести. Както се казва, фамилиарността поражда пренебрежение. Крайно недоволен, Бр̣хаспати веднага напуснал палата на Индра. По този начин полубоговете начело с Индра извършили оскърбление в лотосовите нозе на Бр̣хаспати и Брахма̄ осъдил тяхната небрежност. В една песен, която пеем всеки ден, Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: чакш̣у-да̄на дила йей, джанме джанме прабху сеи – гуру дава на ученика духовно просветление, затова той би трябвало да го приема за свой учител и господар живот след живот. При никакви обстоятелства гуру не бива да бъде пренебрегван, но полубоговете, главозамаяни от материалните си притежания, се отнесли с неуважение към своя гуру. Ето защо Шрӣмад Бха̄гаватам (11.17.27) препоръчва: а̄ча̄рям̇ ма̄м̇ виджа̄нӣя̄н на̄ваманйета кархичит / на мартя-буддхя̄сӯйета – на един а̄ча̄ря винаги трябва да се поднасят смирени почитания: човек не бива никога да му завижда, считайки го за обикновено човешко същество.