Шрӣмад бха̄гаватам 5.18.26
Текст
адр̣ш̣т̣а-рӯпо вичарасй уру-сванах̣
са ӣшварас твам̇ я идам̇ ваше ‚наян
на̄мна̄ ятха̄ да̄румайӣм̇ нарах̣ стриям
Дума по дума
антах̣ – вътре; бахих̣ – вън; ча – също; акхила-лока-па̄лакаих̣ – от водачите на различните планети, общества, царства и пр.; адр̣ш̣т̣а-рӯпах̣ – невидян; вичараси – ти странстваш; уру – много велик; сванах̣ – чиито звуци (ведическите мантри); сах̣ – Той; ӣшварах̣ – върховният повелител; твам – ти; ях̣ – който; идам – това; ваше – подчинени; анаят – е накарал; на̄мна̄ – с различни имена като бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра; ятха̄ – именно така; да̄румайӣм – направена от дърво; нарах̣ – човек; стриям – кукла.
Превод
Както кукловодът направлява своите танцуващи кукли, а съпругът – съпругата си, така Ти, Господи, управляваш всички живи същества във вселената: бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Макар да се намираш в сърцето на всекиго като върховен свидетел и ръководител; макар да си извън всичко, така наречените водачи на съсловия, общности и държави не могат да те осъзнаят. Само тези, които слушат звуците на ведическите мантри, успяват да те оценят.
Пояснение
Върховният Бог е антарбахих̣ – намира се във всичко и извън всичко. Човек трябва да превъзмогне илюзията, причинена от божествената външна енергия, и да осъзнае неговото външно и вътрешно присъствие. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.8.19) Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ описва появяването на Кр̣ш̣н̣а с думите нат̣о на̄т̣ядхаро ятха̄ – „като актьор, облечен за представление“. В Бхагавад-гӣта̄ (18.61) Кр̣ш̣н̣а казва: ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати – „Арджуна, Върховният Бог се намира във всяко сърце“. Бог е в сърцето на всекиго, а също и извън всичко. В сърцето Той е Свръхдушата, инкарнацията, която ни наставлява и наблюдава. И макар че Върховният живее в собствените им сърца, глупавите хора казват: „Аз не мога да видя Бога. Моля, покажете ми го“.
Всички са във властта на Върховната Божествена Личност, досущ като марионетки, направлявани от кукловод, или като жена, напътствана от съпруга си. Жената е сравнена с кукла (да̄румайӣ), защото не е независима. Тя винаги трябва да е под опеката на мъж. Но водени от фалшива гордост, определена категория жени искат да бъдат независими. Не само жените, всички живи същества са пракр̣ти (от женски род) и затова са зависими от Върховния Бог, както Кр̣ш̣н̣а сам обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м). Живото същество никога не е независимо. При всички обстоятелства то зависи от милостта на Бога. Върховният е създал подразделенията в човешкото общество – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – с повелята да изпълняват отредените им правила и задължения. Така членовете на обществото винаги остават подчинени на неговата воля. И въпреки това в глупостта си някои хора отричат съществуването на Бога.
Себепознание означава да разбереш подчинената си позиция по отношение на Бога. Ако постигнеш това просветление, ти се отдаваш на Върховната Божествена Личност и си свободен от плена на материалната енергия. С други думи, докато живото същество не се отдаде в лотосовите нозе на Бога, материалната енергия в многобройните си разновидности ще продължи да го манипулира. Никой в материалния свят не може да отрече, че е подчинен. Върховният Бог, На̄ра̄ян̣а, който е отвъд материалното битие, властва над всички. Този факт се потвърждава от следната ведическа мантра: еко ха ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣт. Глупавите хора мислят, че На̄ра̄ян̣а е на нивото на обикновеното материално съществуване. Те не разбират естествената изначална позиция на живото същество, затова измислят названия като даридра-на̄ра̄ян̣а, сва̄мӣ-на̄ра̄ян̣а или митхя̄-на̄ра̄ян̣а. Но На̄ра̄ян̣а е същинският, върховният господар на всички. Това духовно прозрение се нарича себепознание.