Шрӣмад бха̄гаватам 5.18.22
Текст
тапянта уграм̇ тапа аиндрийе дхиях̣
р̣те бхават-па̄да-пара̄ян̣а̄н на ма̄м̇
виндантй ахам̇ твад-дхр̣дая̄ ято 'джита
Дума по дума
мат-пра̄птайе – да получат благоволението ми; аджа – Брахма̄; ӣша – Шива; сура – останалите полубогове, предвождани от цар Индра, Чандра и Варун̣а; асура-а̄даях̣ – също и демоните; тапянте – се подлагат; уграм – суров; тапах̣ – аскетизъм; аиндрийе дхиях̣ – чиито умове са погълнати от мисли за по-голямо сетивно наслаждение; р̣те – докато; бхават-па̄да-пара̄ян̣а̄т – този, който се е посветил изцяло и единствено на служене в лотосовите нозе на Върховния Бог; на – не; ма̄м – мен; винданти – получават; ахам – аз; тват – в теб; хр̣дая̄х̣ – чиито сърца; ятах̣ – затова; аджита – о, непобедими.
Превод
О, върховни, непобедими Господи, когато ги обземат мисли за материално наслаждение, Брахма̄, Шива, другите полубогове и демоните се подлагат на суров аскетизъм и покаяние, за да получат моите благословии. Но аз не помагам на никого, колкото и велик да е той, ако не служи в твоите лотосови нозе. Ти си вечно в сърцето ми, затова съм благосклонна само към преданите.
Пояснение
В този стих богинята на щастието, Лакш̣мӣдевӣ, открито заявява, че не дава благословии на материалисти. Възможно е някой материалист да е станал много богат според друг материалист, но това богатство е получено от богинята Дурга̄девӣ, материалното въплъщение на богинята на щастието, а не от самата Лакш̣мӣдевӣ. Хората, които желаят материално богатство, се молят на Дурга̄девӣ със следната мантра: дханам̇ дехи рӯпам̇ дехи рӯпавати-бхарям дехи. „О, велика майко Дурга̄девӣ, дай ми богатство, сила, слава, добра съпруга и пр.“. Ако е удовлетворена, богинята предоставя такива блага, но тъй като са временни, те носят само ма̄я̄ сукха (илюзорно щастие). Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал – ма̄я̄-сукха̄я бхарам удвахато вимӯд̣ха̄н: работещите за материални облаги са вимӯд̣хи, глупави негодници, защото тяхното щастие е краткотрайно. От друга страна, предани като Прахла̄да и Дхрува Маха̄ра̄джа били възнаградени с несметни материални богатства, но техните богатства не са ма̄я̄ сукха. Щом един предан е получил несравними богатства, те са подарък от богинята на щастието, обитаваща сърцето на На̄ра̄ян̣а.
Материалните богатства, спечелени с молитви към богинята Дурга̄, са преходни. В Бхагавад-гӣта̄ (7.23) е казано: антават ту пхалам̇ теш̣а̄м̇ тад бхаватй алпа-медхаса̄м – към временното щастие се стремят хора с ниска интелигентност. Ние лично бяхме свидетели как един от учениците на Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура поиска да притежава имуществото на духовния си учител и милостивият учител му даде това преходно имущество, но не го дари със способността да проповядва посланието на Чайтаня Маха̄прабху навсякъде по света. Рядката дарба да проповядва получава този предан, който не моли духовния си учител за нищо материално, а иска само да му служи. В тази връзка можем да споменем и историята за демона Ра̄ван̣а. Той се опитал да отвлече богинята на щастието Сӣта̄девӣ, закриляна от Бог Ра̄мачандра, но всъщност не успял. Жената, която насилствено отвел със себе си, не била истинската Сӣта̄девӣ, а разширение на ма̄я̄, Дурга̄девӣ. И вместо да спечели милостта на истинската богиня на щастието, Ра̄ван̣а и цялото му семейство намерили гибелта си от могъществото на Дурга̄девӣ (ср̣ш̣т̣и-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄).