Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.21

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ описва преданото служене с думите аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. Върховната Божествена Личност не бива да се обожава с материално желание за успех в плодоносните дейности или умозрителните разсъждения. Да служим в лотосовите нозе на Бога, значи да му служим така, както Той иска. Затова начинаещият предан е длъжен да почита Бога според строгите изисквания на духовния учител и ша̄стрите. Като служи по този начин, той постепенно се привързва към Кр̣ш̣н̣а и щом първоначалната му любов към Бога се пробуди, започва да му служи спонтанно, без никаква корист. Това състояние на преданост е съвършеното отношение към Бога. Върховният сам се грижи за нуждите и безопасността на своя предан. В Бхагавад-гӣта̄ (9.22) Кр̣ш̣н̣а дава следното обещание:

Върховният Бог лично се грижи за всекиго, изцяло посветен на предано служене. Бог запазва това, което той има, и му осигурява онова, от което се нуждае. Тогава защо да безпокоим Бога с материалните си желания? Такива молитви са напълно излишни.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че преданият, молещ Бога да изпълни някое негово желание, не е сака̄ма бхакта (користен). Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.16):

„О, най-добър сред Бха̄ратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“. А̄рта и артха̄ртхӣ, които се обръщат към Върховната Божествена Личност за утеха от страданията си или за пари, не са сака̄ма бхакти, въпреки че изглеждат такива. Те са начинаещи предани, без достатъчно знание. По-нататък в Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: уда̄ра̄х̣ сарва еваите – те са възвишени души (уда̄ра̄х̣). В началото преданият може да таи в сърцето си някое желание, но постепенно то ще изчезне. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) повелява:

„Изпълнен с желания, свободен от желания или стремящ се към освобождение, интелигентният човек с всички средства трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“.

Дори ако някой иска нещо материално, би трябвало да моли само Бога да изпълни желанието му. Ако се обърне към някой полубог, той става наш̣т̣а-буддхи, лишен от здрав разум. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.20):

„Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа“.

Позовавайки се на своя опит, Лакш̣мӣдевӣ казва на всички предани, които се обръщат към Бога с материални молби, че това не е необходимо, защото Той е Ка̄мадева. Тя съветва всеки просто да му служи без никакви подбуди. Бог, Върховната Личност, знае мислите ни, Той се намира във всяко сърце и с течение на времето ще изпълни всичките ни желания. Затова нека се уповаваме единствено на преданото служене и да не безпокоим Бога с материалните си молби.