Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.65

Докато Дхрува Маха̄ра̄джа бил в гората и се подлагал на сурови отречения, мълвата за необикновените му подвизи стигнала до цар Утта̄напа̄да. Въпреки че Дхрува бил царски син, и то едва петгодишен, той заминал за гората и там напълно се отдал на служене на Бога, като съблюдавал строги обети. Неговите славни деяния и духовните му качества били толкова необикновени, че когато се върнал в двореца, той бързо спечелил уважението и любовта на всички поданици. Всички разбирали, че Дхрува Маха̄ра̄джа е успял да извърши такива удивителни подвизи, защото е спечелил милостта на Бога. Няма по-щастлив човек от бащата, чийто син е извършил славни дела. Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да не бил обикновен цар, той бил ра̄джарш̣и, свят цар. В ония времена цялата планета се управлявала само от един цар, ра̄джарш̣и. Царете били истински светци и единствената им грижа била да осигурят благоденствието на поданиците си. Святите царе получавали добро възпитание и истинско знание. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, първоначално науката за Бога, или йога системата, чиято цел е преданото служене, била предадена на святия цар на Слънцето и от него постепенно стигнала до царете кш̣атрии, потомци на повелителите на Слънцето и на Луната. Когато начело на държавата стои благочестива личност, гражданите също са благочестиви и тъй като са удовлетворени и материалните, и духовните им потребности, те винаги са щастливи.