Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.66

Тази строфа опровергава неверните представи, че монархичната форма на управление, съществувала в отминалите векове, е била форма на самодържавие. От описанието тука става ясно, че преди да предаде властта в ръцете на любимия си син, цар Утта̄напа̄да, който бил истински ра̄джарш̣и, се посъветвал със своите министри, съобразил се с мнението на народа, лично подложил на проверка характера и качествата на сина си и чак тогава му поверил управлението на империята.

Когато начело на държавата или на световната империя стои ваиш̣н̣ава като Дхрува Маха̄ра̄джа, целият свят е толкова щастлив, че е невъзможно ни да опишем с думи, нито да си представим това всеобщо благоденствие. Ако всички хора станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати, дори съвременното демократично общество би заприличало на райско царство, защото всички ще гласуват за личности с характера и принципите на Дхрува Маха̄ра̄джа. А щом най-отговорният пост в управлението на държавата се заеме от такъв ваиш̣н̣ава, ще бъдат разрешени всички проблеми, създадени от досегашния безбожен начин на управление. По целия свят младото поколение се опитва да свали от власт старите правителства. Но докато хората не станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати като Дхрува Маха̄ра̄джа, в управлението няма да настъпят сериозни промени, защото личности, които с всички средства се домогват до политическата власт, не могат да мислят за благоденствието на народа си. Единственото, което всъщност ги интересува, е как да запазят своето обществено положение и парите си. Подобни хора нямат време да мислят за нуждите и за бъдещето на обикновените граждани.