Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.63

В тази строфа особено внимание заслужава думата амара-друмаих̣ – „с дървета, донесени от райските планети“. Райските планети се наричат Амаралока, т.е. планети, на които смъртта настъпва много късно. Техните жители живеят десет хиляди години по летоброенето на полубоговете, а един ден според това летоброене е равен на шест земни месеца. Полубоговете живеят на райските планети месеци, години и десетки хиляди години според небесния календар и когато запасът от благочестивите им дейности се изчерпи, те се връщат на Земята. Така гласят ведическите писания. Не само хората, но и дърветата на райските планети живеят по десет хиляди години. На Земята също се срещат вековни дървета, тогава какво остава за дърветата на райските планети. Те живеят по стотици хиляди години и понякога, както се прави дори днес, някои особено ценни дървета биват пресаждани от едно място на друго.

Известно е, че когато Бог Кр̣ш̣н̣а отишъл на райските планети със съпругата си Сатябха̄ма̄, Той взел оттам едно дърво па̄риджа̄та и го донесъл на Земята. Между Кр̣ш̣н̣а и полубоговете дори се завързала битка заради това дърво. След като било донесено на Земята, то било посадено в един от дворците на Кр̣ш̣н̣а, където живеела царица Сатябха̄ма̄. Цветовете и плодовете на райските дървета са по-красиви и по-благоуханни от тези на земните дървета. От тази строфа става ясно, че в двореца на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да имало много такива дървета.