Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.62

Описанието на двореца на цар Утта̄напа̄да ни дава представа за живота на хората отпреди стотици хиляди години, много преди да бъде записан Шрӣмад Бха̄гаватам. Маха̄ра̄джа Дхрува управлявал Земята трийсет и шест хиляди години, което означава, че по всяка вероятност той живял в Сатя юга, когато човешкият живот продължавал сто хиляди години. За продължителността на живота в четирите епохи научаваме от ведическите писания. В Сатя юга хората живеели по сто хиляди години, в Трета̄ юга – по десет хиляди години, в Два̄пара юга – по хиляда години, а в съвременната епоха, Кали юга – най-много по сто години. С настъпването на всяка нова юга продължителността на човешкия живот намалява с деветдесет процента: от сто хиляди – на десет хиляди, от десет хиляди – на хиляда и от хиляда – на сто.

Известно е, че Дхрува Маха̄ра̄джа бил правнук на Брахма̄. Това свидетелства, че той живял в първата Сатя юга от сътворението на света. Както научаваме от Бхагавад-гӣта̄, за един ден на Брахма̄ се сменят много Сатя юги. Според ведическата хронология ние живеем в двайсет и осмия милениум. Това означава, че Дхрува Маха̄ра̄джа е живял преди стотици милиони години. Великолепното описание на бащиния му дворец обаче напълно опровергава представите, че допреди четирийсет-петдесет хиляди години на Земята не е имало развита човешка цивилизация. Дори в най-близкото минало, по времето на Моголите, можело да се видят стени като описаните в тази строфа. Всеки, който е посещавал Червената крепост в Делхи, знае, че стените на дворцовите ѝ зали са облицовани с мрамор и че някога са били украсени със скъпоценни камъни. По време на британското колониално владичество скъпоценните камъни биват снети и изпратени в Британския национален музей.

В древността материалното богатство се измервало с количеството природни богатства, такива като скъпоценни камъни, мрамор, коприна, слонова кост, злато и сребро. Равнището на икономическото развитие не се определяло от броя на произведените автомобили. За прогреса на човешката цивилизация свидетелстват не промишлените предприятия, а природните богатства и натуралните храни, с които Върховната Божествена Личност снабдява хората, за да могат те да използват цялото си време за духовно себепознание и да изпълнят мисията на човешкия живот.

Тази строфа има и друг аспект – много скоро цар Утта̄напа̄да, бащата на Дхрува Маха̄ра̄джа, щял да се освободи от привързаността си към своите дворци и да се оттегли в гората, за да посвети остатъка от дните си на себепознанието. Така въз основа на описанията в Шрӣмад Бха̄гаватам можем да направим подробен сравнителен анализ на съвременното общество и човешката цивилизация в другите епохи – в Сатя юга, Трета̄ юга и Два̄пара юга.