Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.47
Деванагари
यस्य प्रसन्नो भगवान् गुणैर्मैत्र्यादिभिर्हरि: । तस्मै नमन्ति भूतानि निम्नमाप इव स्वयम् ॥ ४७ ॥
Стих
яся прасанно бхагава̄н
гун̣аир маитрй-а̄дибхир харих̣
тасмаи наманти бхӯта̄ни
нимнам а̄па ива сваям
гун̣аир маитрй-а̄дибхир харих̣
тасмаи наманти бхӯта̄ни
нимнам а̄па ива сваям
Дума по дума
яся — от когото; прасаннах̣ — е удовлетворена; бхагава̄н — Божествената Личност; гун̣аих̣ — от качествата; маитрӣ-а̄дибхих̣ — от приятелство и пр.; харих̣ — Бог Хари; тасмаи — на него; наманти — отдават почит; бхӯта̄ни — всички живи същества; нимнам — към низината; а̄пах̣ — водата; ива — както; сваям — естествено.
Превод
Пред този, който благодарение на общуването си с Върховната Божествена Личност е развил трансцендентални качества, с готовност се покланят всички живи създания, както водата сама се стича надолу.
Пояснение
Във връзка с предишната строфа може да възникне въпросът, защо Суручи, която съвсем не била разположена към Дхрува, го благословила, казвайки „Дано живееш дълго!“. С други думи, дори тя пожелала на Дхрува всичко най-добро. Отговорът на този въпрос се съдържа в настоящата строфа. Тъй като Дхрува Маха̄ра̄джа бил благословен от Бога, никой не можел да остане равнодушен към трансценденталните му качества. Всеки му се възхищавал и го благославял, както водата сама се спуска към ниското. Преданият на Бога не изисква уважение от никого, но където и да иде, всички го почитат и славят. Шрӣнива̄са А̄ча̄ря е казал, че шестимата Госва̄мӣ от Вр̣нда̄вана са почитани из цялата вселена, защото преданият, който е удовлетворил Върховната Божествена Личност, източника на всичко съществуващо, е удовлетворил и останалите и по тази причина всички го почитат.