Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.32
Деванагари
मतिर्विदूषिता देवै: पतद्भिरसहिष्णुभि: । यो नारदवचस्तथ्यं नाग्राहिषमसत्तम: ॥ ३२ ॥
Стих
матир видӯш̣ита̄ деваих̣
патадбхир асахиш̣н̣убхих̣
йо на̄рада-вачас татхям̇
на̄гра̄хиш̣ам асаттамах̣
патадбхир асахиш̣н̣убхих̣
йо на̄рада-вачас татхям̇
на̄гра̄хиш̣ам асаттамах̣
Дума по дума
матих̣ — интелигентност; видӯш̣ита̄ — замърсена; деваих̣ — от полубоговете; патадбхих̣ — които ще паднат; асахиш̣н̣убхих̣ — проявяващи нетърпимост; ях̣ — аз, който; на̄рада — на великия мъдрец На̄рада; вачах̣ — на наставленията; татхям — истината; на — не; агра̄хиш̣ам — можах да приема; асат-тамах̣ — най-жалкият.
Превод
Всички полубогове, които обитават висшите планетни системи, са принудени отново да слизат на низшите планети. Изпълнени със завист, те не можеха да се примирят с мисълта, че благодарение на преданото си служене аз ще се издигна до Вайкун̣т̣халока, затова помрачиха интелигентността ми и аз не можах да извлека истинска полза от наставленията на мъдреца На̄рада и да приема благословията му.
Пояснение
Във ведическите произведения са описани редица случаи, когато полубоговете изпадат в истинска тревога заради суровите отречения на йогӣте, защото се боят да не загубят властта си над райските планети. Полубоговете знаят, че позицията им на висшите планетни системи е временна, както утвърждава девета глава на Бхагавад-гӣта̄ (кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти). В Гӣта̄ е казано, че когато изчерпят резултатите от благочестивите си дейности, всички полубогове, обитаващи висшите планети, са принудени да се върнат на Земята.
Известно е, че полубоговете контролират дейностите на различните части на тялото ни. Всъщност ние не можем дори да мигнем сами. Всичко е под техен контрол. Дхрува Маха̄ра̄джа стигнал до заключението, че от завист към положението, което той постигнал благодарение на преданото си служене, полубоговете намислили да замъглят разума му и затова той не могъл да последва важните наставления на великия ваиш̣н̣ава На̄рада Муни, въпреки че бил негов ученик. Дхрува не можел да си прости, че е пренебрегнал думите на духовния си учител. На̄рада Муни го попитал: „Какво значение има дали твоята махеща те обижда или те боготвори?“. На̄рада казал, че Дхрува е още дете и затова не бива да отдава голямо значение на това, как се отнасят към него другите – обиждат ли го или го хвалят. Но Дхрува Маха̄ра̄джа бил твърдо решен да се сдобие с благословията на Върховната Божествена Личност, затова На̄рада го посъветвал да се върне у дома, да почака известно време и когато порасне, да се заеме с предано служене. Сега Дхрува Маха̄ра̄джа се разкайвал, че не се е вслушал в съвета на На̄рада Муни, а е продължил да се домогва до преходни материални цели – да отмъсти за обидата на мащехата си и да наследи бащиното си царство.
Дхрува Маха̄ра̄джа горчиво се укорявал, че е пренебрегнал съвета на своя духовен учител и по този начин е замърсил съзнанието си. Но Богът е толкова милостив, че заради преданото служене, което Дхрува отдавал, го възнаградил, като му обещал да постигне най-висшата цел на всички ваиш̣н̣ави.