Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.31

Ключова дума в тази строфа е думата ана̄тмям. А̄тма̄ значи „душа“, а ана̄тмя – „без никаква представа за душата“. Наставлявайки синовете си, Шрӣла Р̣ш̣абхадева казва, че докато човек не разбере а̄тма̄, т.е. докато не постигне духовно равнище, всичко, което прави, ще бъде под влияние на невежеството и ще го води само към поражение. В тази строфа Дхрува Маха̄ра̄джа оплаква нещастната си участ: въпреки че се обърнал към Върховния Бог, който може да даде на предания си най-висшата благословия – освобождение от кръговрата на раждането и смъртта, – благословия, която никой полубог не може да ни даде, от глупост той го помолил за нещо преходно. Когато Хиран̣якашипу поискал от Брахма̄ безсмъртие, Брахма̄ отвърнал, че не може да го благослови с това, защото самият той е смъртен. Следователно единствено Върховният Бог, Божествената Личност, може да дари човека с безсмъртие, с окончателно освобождение от кръговрата на повтарящите се раждания и смърти. Харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти – без благословията на Хари, на Върховната Божествена Личност, никой не е в състояние да разкъса вечната верига на раждането и смъртта в материалния свят. Затова Върховният Бог е наричан бхава-ччхит. Ваиш̣н̣авската философия, която е в основата на практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, не позволява на предания да преследва материални цели. Един предан ваиш̣н̣ава трябва да бъде аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня, освободен от всякакви стремежи към плодовете на материалните дейности и към емпирични философски разсъждения. На̄рада Муни, най-великият ваиш̣н̣ава, дал на Дхрува Маха̄ра̄джа мантрата ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я и му обяснил как да я повтаря. Тази мантра се нарича виш̣н̣у-мантра, защото с нейна помощ човек може да се издигне до Виш̣н̣улока. Дхрува Маха̄ра̄джа се укорявал, задето въпреки че получил виш̣н̣у-мантрата от ваиш̣н̣ава, продължил да се стреми към постигането на материални цели. Това била една от причините за скръбта му. По милостта на Бога повтарянето на виш̣н̣у-мантрата оказало своето въздействие, но Дхрува не можел да си прости, че докато е отдавал предано служене, от глупост е продължил да се стреми към материални блага. С други думи, всички ние, които отдаваме предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да изоставим материалните си желания и стремежи, иначе един ден ще се разкайваме като Дхрува Маха̄ра̄джа.