Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.24

Най-важни в тази строфа са наставленията на Бога за това, че трябва да го помним в края на живота си. Анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣ – духовните дейности, с които се занимаваме, може да се смятат за успешни, ако ни помагат да помним На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. Да помним Бога постоянно, е много трудно, защото има най-различни фактори, които ни отвличат. Ала самият Бог уверил Дхрува, че животът му ще бъде толкова чист, та той нито за миг няма да го забрави. Дхрува щял да се наслаждава на материалния свят цял живот, но не като се отдава на сетивни излишества, а като извършва велики жертвоприношения, и в мига на смъртта си щял да продължи да помни Върховния Бог. Във Ведите се казва, че този, който извършва жертвоприношения, трябва да раздава щедри подаяния на всички присъстващи – не само на бра̄хман̣ите, но и на кш̣атриите, на вайшите и на шӯдрите. Богът обещава, че Дхрува Маха̄ра̄джа ще е в състояние да извършва такива дейности. В епохата на Кали най-великото жертвоприношение е сан̇кӣртана-ягя. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, което ние създадохме, си поставя за цел да учи хората, а и самите нас, да се подчиняват на волята на Върховната Божествена Личност. Ето защо постоянно трябва да участваме в сан̇кӣртана-ягя и да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така в мига на смъртта със сигурност ще можем да помним Кр̣ш̣н̣а и целият ни живот ще се увенчае с успех. В наши дни раздаването на праса̄д замества раздаването на пари. Никой няма толкова пари, че да ги раздава, но ако раздаваме кр̣ш̣н̣а-праса̄д колкото можем, това е по-ценно от раздаването на пари.