Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.23
Деванагари
त्वद्भ्रातर्युत्तमे नष्टे मृगयायां तु तन्मना: ।
अन्वेषन्ती वनं माता दावाग्निं सा प्रवेक्ष्यति ॥ २३ ॥
अन्वेषन्ती वनं माता दावाग्निं सा प्रवेक्ष्यति ॥ २३ ॥
Стих
твад-бхра̄тарй уттаме наш̣т̣е
мр̣гая̄я̄м̇ ту тан-мана̄х̣
анвеш̣антӣ ванам̇ ма̄та̄
да̄ва̄гним̇ са̄ правекш̣яти
мр̣гая̄я̄м̇ ту тан-мана̄х̣
анвеш̣антӣ ванам̇ ма̄та̄
да̄ва̄гним̇ са̄ правекш̣яти
Дума по дума
тват — твоят; бхра̄тари — брат; уттаме — Уттама; наш̣т̣е — убит; мр̣гая̄я̄м — по време на лов; ту — тогава; тат-мана̄х̣ — покрусена; анвеш̣антӣ — търсейки; ванам — в гората; ма̄та̄ — майката; да̄ва-агним — в горския пожар; са̄ — тя; правекш̣яти — ще влезе.
Превод
Богът продължи: След известно време брат ти Уттама ще отиде в гората на лов и увлечен от ловната страст, ще бъде убит. Втората ти майка, Суручи, ще обезумее от отчаяние при смъртта на сина си и ще отиде да го търси в гората, но ще бъде застигната от горски пожар.
Пояснение
Дхрува Маха̄ра̄джа отишъл в гората да търси Върховната Божествена Личност, защото горял от желание да отмъсти на мащехата си. Тя го оскърбила, а той не бил обикновено момче. Той бил велик ваиш̣н̣ава. Оскърблението в лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите е най-тежкото оскърбление на този свят. Заради това че обидила Дхрува Маха̄ра̄джа, Суручи щяла да обезумее от гибелта на собствения си син и да намери смъртта си в горски пожар. Богът казал всичко това на Дхрува, защото знаел, че той е изпълнен с желание да отмъсти на мащехата си. Тази история трябва да ни послужи за урок; никога не бива да оскърбяваме ваиш̣н̣авите. И не само ваиш̣н̣авите – не бива да оскърбяваме никого. Когато Суручи обидила Дхрува Маха̄ра̄джа, той бил още дете. Тя, разбира се, не знаела, че той е велик ваиш̣н̣ава, и в такъв смисъл оскърблението, което извършила, било несъзнателно. Ако без да подозира, човек служи на ваиш̣н̣авите, той пак се сдобива с добрия резултат от постъпката си. По същия начин този, който, макар и несъзнателно, оскърби някой ваиш̣н̣ава, е принуден да страда заради постъпката си. Ваиш̣н̣авите се ползват със специалното благоразположение на Върховната Божествена Личност. Когато доставяме удоволствие на тях, удовлетворяваме Върховния Бог, когато ги огорчаваме, огорчаваме Бога. В осемте строфи, с които се обръща към духовния си учител, Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – като удовлетворява духовния си учител, който е чист ваиш̣н̣ава, човек удовлетворява Божествената Личност, но ако огорчава духовния си учител, не го чака нищо добро.