Шрӣмад бха̄гаватам 4.8.57
Текст
ачинтя-ниджа-ма̄яя̄
кариш̣ятй уттамашлокас
тад дхя̄йед дхр̣даян̇-гамам
Дума по дума
сва-иччха̄ – по своята върховна воля; авата̄ра – въплъщение; чаритаих̣ – деяния; ачинтя – непроницаеми; ниджа-ма̄яя̄ – чрез собствената си енергия; кариш̣яти – извършва; уттама-шлоках̣ – Върховната Божествена Личност; тат – това; дхя̄йет – човек трябва да медитира; хр̣даям-гамам – силно привличащи.
Превод
Скъпи Дхрува, трябва не само да обожаваш мӯртито и да повтаряш мантрата три пъти на ден, но и да медитираш върху трансценденталните деяния, които различните инкарнации на Върховния Бог извършват по неговата върховна воля чрез личните му енергии.
Пояснение
Преданото служене се състои от девет процеса, препоръчани в ша̄стрите: слушане за Бога, възпяване на Бога, помнене на Бога, обожаване на Бога, служене на Бога, жертване на всичко за Бога и т.н. В тази строфа На̄рада Муни съветва Дхрува Маха̄ра̄джа не само да медитира върху образа на Бога, но и да мисли за трансценденталните забавления, които Той извършва в различните си инкарнации. Философите ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че инкарнациите, т.е. въплъщенията на Бога, са от същата категория, към която принадлежи и обикновеното живо същество. Това е дълбока заблуда. Инкарнациите на Върховната Божествена Личност не са принудени да действат под диктата на законите на материалната природа. Думата свеччха̄, която е използвана тук, показва, че появата на Бога зависи единствено от неговата върховна воля. Обусловената душа е заставена да приеме точно определен вид тяло, което съответства на нейната карма и е създадено от материалната природа под надзора на Върховния Бог. Но когато Богът идва в материалния свят, Той не е принуден да дойде, т.е. Той не се появява под диктата на материалната природа. Той идва тогава, когато сам пожелае, и появата му се осъществява от собствената му вътрешна енергия. В това се състои разликата между него и живото същество. Обусловената душа приема даден вид тяло, например тялото на свиня, в съответствие с миналите си дейности и подчинявайки се на върховната власт на материалната природа. Но когато Бог Кр̣ш̣н̣а идва, приел образа на глиган, Той не е обикновено животно. Той е Вара̄ха-авата̄ра, чиито гигантски размери не могат да се сравняват с формата на обикновените диви свине. Неговото появяване и напускане е неразбираемо за нас. В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че Богът идва чрез вътрешната си енергия, за да защити преданите и да унищожи неотдадените. Преданият винаги трябва да помни, че Кр̣ш̣н̣а не се ражда в този свят като обикновен човек или животно. Появата му в образа на Вара̄ха-мӯрти, на кон или на костенурка е изява на неговата вътрешна енергия. В Брахма сам̇хита̄ се казва: а̄нанда-чинмая-раса-пратибха̄вита̄бхих̣ – човек не бива да се заблуждава, че появата на Бога в човешки или в животински облик е като появата на обикновената обусловена душа, която се ражда, подчинявайки се на природните закони, независимо дали приема формата на животно, човек или полубог. Подобно отношение към Бога е оскърбително. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху осъжда ма̄я̄ва̄дӣте и ги нарича оскърбители на Върховната Божествена Личност, защото те смятат, че Богът и обусловеното живо същество са равни.
На̄рада съветва Дхрува да мисли за забавленията на Бога, защото това крие в себе си същата сила като медитацията, при която човек съсредоточава ума си върху формата на Бога. Повтарянето на различните имена на Бога, такива като Хари, Говинда и На̄ра̄ян̣а, също е толкова благотворно, колкото медитацията върху различните форми на Бога. Ала за съвременната епоха ша̄стрите препоръчват да бъде повтаряна преди всичко мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.