Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.58
Деванагари
परिचर्या भगवतो यावत्य: पूर्वसेविता: ।
ता मन्त्रहृदयेनैव प्रयुञ्ज्यान्मन्त्रमूर्तये ॥ ५८ ॥
ता मन्त्रहृदयेनैव प्रयुञ्ज्यान्मन्त्रमूर्तये ॥ ५८ ॥
Стих
паричаря̄ бхагавато
я̄ватях̣ пӯрва-севита̄х̣
та̄ мантра-хр̣дайенаива
праюн̃джя̄н мантра-мӯртайе
я̄ватях̣ пӯрва-севита̄х̣
та̄ мантра-хр̣дайенаива
праюн̃джя̄н мантра-мӯртайе
Дума по дума
паричаря̄х̣ — служене; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; я̄ватях̣ — както са предписани (по гореспоменатия начин); пӯрва-севита̄х̣ — препоръчано или извършвано от а̄ча̄риите в миналото; та̄х̣ — това; мантра — химни; хр̣дайена — в сърцето; ева — несъмнено; праюн̃джя̄т — човек трябва да обожава; мантра-мӯртайе — който не се различава от мантрата.
Превод
Когато обожава Върховния Бог по описания начин, човек трябва да следва примера на преданите от миналото. Той може да обожава Божествената Личност и в сърцето си, като повтаря съответната мантра, защото Богът не се различава от мантрата.
Пояснение
В тази строфа На̄рада Муни казва, че ако човек няма възможност да обожава изображенията на Бога с всички предписани атрибути, той може просто да мисли за тях и в мислите си да им предлага всичко, което изискват ша̄стрите: цветя, чанданова паста, раковина, чадър, ветрило и ча̄мара. Той може да медитира върху това предлагане и да повтаря дванайсетсричната мантра ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Тъй като между мантрата и Върховната Божествена Личност няма разлика, при липсата на съответните атрибути човек може да обожава изображението на Бога само с нея. Тук е уместно да си припомним разказа от Бхакти-раса̄мр̣та синдху (Нектарът на предаността) за оня бра̄хман̣а, който обожавал Бога в мислите си. Ако човек не разполага с предметите, необходими за обожанието, той може да ги предлага на мӯртите мислено, като едновременно с това повтаря мантрата. Такива неизчерпаеми и безкрайно могъщи възможности ни предоставя процесът на преданото служене.