Шрӣмад Бха̄гаватам 4.8.56
Деванагари
लब्ध्वा द्रव्यमयीमर्चां क्षित्यम्ब्वादिषु वार्चयेत् ।
आभृतात्मा मुनि: शान्तो यतवाङ्मितवन्यभुक् ॥ ५६ ॥
आभृतात्मा मुनि: शान्तो यतवाङ्मितवन्यभुक् ॥ ५६ ॥
Стих
лабдхва̄ дравямайӣм арча̄м̇
кш̣итй-амбв-а̄диш̣у ва̄рчайет
а̄бхр̣та̄тма̄ муних̣ ша̄нто
ята-ва̄н̇ мита-ваня-бхук
кш̣итй-амбв-а̄диш̣у ва̄рчайет
а̄бхр̣та̄тма̄ муних̣ ша̄нто
ята-ва̄н̇ мита-ваня-бхук
Дума по дума
лабдхва̄ — като осигури; дравя-майӣм — направено от физически елементи; арча̄м — Божество, обект на поклонение; кш̣ити — земя; амбу — вода; а̄диш̣у — като се започне с; ва̄ — или; арчайет — обожава; а̄бхр̣та-а̄тма̄ — този, който съвършено владее себе си; муних̣ — велика личност; ша̄нтах̣ — умиротворено; ята-ва̄к — контролирайки говорния импулс; мита — умерен; ваня-бхук — като яде това, което може да се намери в гората.
Превод
Изображението на Бога, което хората обожават, може да бъде изваяно от физически елементи, като земя, вода, дърво и метал. В гората можеш да направиш форма само от пръст и вода и да я обожаваш според споменатите правила. Преданият, който се владее до съвършенство, трябва да бъде много сдържан и умиротворен и да се чувства доволен, като яде само онова, което може да намери в гората.
Пояснение
Изключително важно е преданият да обожава формата на Бога, а не само да медитира върху нея, докато повтаря мантрата, дадена му от неговия духовен учител. Обожаването на изображението на Бога е задължителен елемент. Имперсоналистите сами си създават трудности, като се стремят да медитират върху нещо безличностно или да обожават нещо безличностно. Пътят, по който те вървят, е изпълнен с рискове. На̄рада Муни не ни съветва да следваме имперсоналния метод на медитация и обожание. Той препоръчва на Дхрува Маха̄ра̄джа да обожава изображение на Бога, направено от пръст и вода, защото в джунглата човек трудно може да извае форма от метал, дърво или камък; най-лесно е да смеси пръст и вода, да направи от сместа изображение (мӯрти) на Бога и да го обожава. Преданият не бива да се тревожи за прехраната си. Той трябва да предлага на мӯртито плодовете и зеленчуците, които може да намери на мястото, където живее – в гората или в града, – и да се чувства доволен. Той не бива да мечтае за скъпи, пикантни блюда. Разбира се, преданият трябва да се стреми да предлага на мӯртито възможно най-добрите вегетариански ястия или сурови плодове и зеленчуци. Онова, което е важно обаче, е самият той да е умерен в храненето си (мита-бхук) – това е едно от достойнствата на предания. Той не бива да се стреми към определени ястия, които му харесват особено много, и така да доставя удоволствие на езика си. Той трябва да се задоволява само с праса̄да, който е достъпен по милостта на Бога.