Шрӣмад Бха̄гаватам 4.6.53

Жертвоприношението е обред, който се извършва, за да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност. Във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че човек трябва да се старае да разбере дали Върховната Божествена Личност е доволна от това, което той прави. С други думи, цел на всичките ни дейности трябва да бъде удоволствието на Върховната Божествена Личност. Както дългът на служителя в някоя фирма е да работи така, че собственикът или президентът на фирмата да е доволен от него, по същия начин дълг на всеки е да удовлетворява с дейностите си Върховната Божествена Личност. Как човек може да удовлетвори Върховния Бог, е описано във ведическите произведения, а извършването на дейности за удовлетворението на Бога се нарича ягя. Иначе казано, ягя е дейност, извършена в името на Върховния. Човек трябва да си даде сметка, че всяко действие, което не е ягя, става причина за материално робство. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (3.9): ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Карма-бандханах̣ означава, че ако дейностите ни нямат за цел да удовлетворят Върховния Бог, Виш̣н̣у, последствията им ще ни обвържат. Човек трябва да работи не в името на собственото си сетивно наслаждение, а за да удовлетвори Бога. Такъв начин на действие се нарича ягя.

Полубоговете очаквали, че след като Дакш̣а извърши ягята, те ще получат праса̄д, остатъци от храната, предложена на Виш̣н̣у. Шива, който бил един от полубоговете, също очаквал своя дял от праса̄да, ала Дакш̣а, изпълнен с неприязън към него, нито го поканил на ягята, нито пък му отредил дял от праса̄да. И сега, след като слугите на Шива били опустошили жертвената арена, Брахма̄ започнал да успокоява Шива и да го уверява, че ще получи полагащия му се дял от праса̄да. За тази цел обаче Шива трябвало да възстанови всичко, което слугите му разрушили.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.11) се казва, че като извършваме жертвоприношения (яги), удовлетворяваме всички полубогове. Жертвоприношенията са необходими, защото полубоговете очакват праса̄д, на който да се насладят. Тези, които са погълнати от материални дейности и са привързани към сетивните наслаждения, задължително трябва да извършват яги, иначе ще бъдат обвързани от последствията на дейностите си. По тази причина Дакш̣а, родоначалник на човешкия род, започнал ягя, и Шива очаквал своя дял от праса̄да. Ала тъй като Дакш̣а не поканил на жертвоприношението Шива, се стигнало до произшествие и само благодарение намесата на Брахма̄ всичко свършило благополучно.

Да се извърши ягя, не е никак просто, защото трябва да бъдат поканени всички полубогове. В Кали юга подобни скъпи жертвени церемонии са неосъществими, нито пък е възможно на тях да бъдат поканени полубоговете, затова свещените писания препоръчват: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.32). Разумните хора разбират, че в Кали юга е невъзможно да се извършват ведически жертвоприношения. Но от друга страна, ако хората престанат да извършват яги и се лишат от благосклонността на полубоговете, нормалният ход на годишните времена ще се наруши и няма да падат достатъчно дъждове – всичко това се намира във властта на полубоговете. Ето защо, за да има мир и благоденствие в обществото, всички разумни хора трябва да извършват сан̇кӣртана-ягя, т.е. да повтарят святите имена Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Трябва да каним хората, да пеем заедно с тях Харе Кр̣ш̣н̣а и после да ги гощаваме с праса̄д. Тази ягя ще удовлетвори всички полубогове и по целия свят ще се възцари мир и материално благополучие. Извършването на ведически обреди има и друг недостатък: ако човек не успее да удовлетвори дори един-единствен полубог сред стотиците хиляди полубогове (както Дакш̣а разсърдил Шива), всичко свършва зле. Но в днешната епоха процедурата на жертвоприношенията е максимално опростена. Сега е достатъчно човек да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, а заедно с него – и всички полубогове.