Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.19

तथारिभिर्न व्यथते शिलीमुखै:
शेतेऽर्दिताङ्गो हृदयेन दूयता ।
स्वानां यथा वक्रधियां दुरुक्तिभि-
र्दिवानिशं तप्यति मर्मताडित: ॥ १९ ॥
татха̄рибхир на вятхате шилӣмукхаих̣
шете 'рдита̄н̇го хр̣дайена дӯята̄
сва̄на̄м̇ ятха̄ вакра-дхия̄м̇ дуруктибхир
дива̄-нишам̇ тапяти марма-та̄д̣итах̣

Дума по дума

татха̄толкова; арибхих̣враг; нане; вятхатее наранено; шилӣмукхаих̣от стрелите; шетепочива; ардитанатъжен; ан̇гах̣част; хр̣дайенаот сърцето; дӯята̄тъгувайки; сва̄на̄мот роднини; ятха̄колкото; вакра-дхия̄мизмамни; дуруктибхих̣с остри думи; дива̄-нишамденем и нощем; тапятистрада; марма-та̄д̣итах̣с наранени чувства.

Превод

Шива продължи: Вражеските стрели причиняват по-малка болка от тежките думи на близък роднина, защото обидата, нанесена от близък човек, разкъсва сърцето и денем, и нощем.

Пояснение

Все пак Сатӣ би могла да реши да отиде в родния си дом, разчитайки на това, че дори баща ѝ да я оскърби с груби думи, тя ще преглътне обидата, както понякога синът търпи натякванията на родителите си. Затова Шива я предупреждава, че тя няма да успее да понесе язвителните думи на своя баща. Човешката психология е такава, че лесно можем да понесем болката, която ни е причинена от враг, защото е естествено да очакваме страдания от враговете си, но когато ни уязвят тежките думи на близък роднина, тази болка ни терзае денем и нощем и понякога става толкова нетърпима, че някои дори слагат край на живота си.