Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.17
Деванагари
विद्यातपोवित्तवपुर्वय:कुलै:
सतां गुणै: षड्भिरसत्तमेतरै: ।
स्मृतौ हतायां भृतमानदुर्दृश:
स्तब्धा न पश्यन्ति हि धाम भूयसाम् ॥ १७ ॥
सतां गुणै: षड्भिरसत्तमेतरै: ।
स्मृतौ हतायां भृतमानदुर्दृश:
स्तब्धा न पश्यन्ति हि धाम भूयसाम् ॥ १७ ॥
Стих
видя̄-тапо-витта-вапур-ваях̣-кулаих̣
сата̄м̇ гун̣аих̣ ш̣ад̣бхир асаттаметараих̣
смр̣тау хата̄я̄м̇ бхр̣та-ма̄на-дурдр̣ш̣ах̣
стабдха̄ на пашянти хи дха̄ма бхӯяса̄м
сата̄м̇ гун̣аих̣ ш̣ад̣бхир асаттаметараих̣
смр̣тау хата̄я̄м̇ бхр̣та-ма̄на-дурдр̣ш̣ах̣
стабдха̄ на пашянти хи дха̄ма бхӯяса̄м
Дума по дума
видя̄ — образованост; тапах̣ — аскетизъм; витта — богатство; вапух̣ — красота на тялото и т.н.; ваях̣ — младост; кулаих̣ — с добър произход; сата̄м — на благочестивите; гун̣аих̣ — от такива качества; ш̣ад̣бхих̣ — шест; асаттама-итараих̣ — с противоположен резултат за тези, които не са велики души; смр̣тау — здрав разум; хата̄я̄м — изгубен; бхр̣та-ма̄на-дурдр̣ш̣ах̣ — ослепели от гордост; стабдха̄х̣ — възгордели се; на — не; пашянти — виждат; хи — за; дха̄ма — величието; бхӯяса̄м — на великите души.
Превод
Извисените души са надарени с шест достойнства: образованост, аскетизъм, богатство, красота, младост и знатен произход. Но ако този, който притежава споменатите достояния, се възгордее с тях, тогава, заслепен от високомерие, той загубва целия си здрав разум и не е в състояние да оцени славата на великите.
Пояснение
Вероятно някой ще се попита как е възможно Дакш̣а – образован, богат, аскетичен и с много знатен произход – да изпитва такъв непристоен гняв? В настоящата строфа Шива обяснява, че ако човекът, надарен с образованост, благороден произход, красота и богатство, твърде много се възгордее с тези достойнства, те се превръщат в източник на беди. Млякото е много полезна храна, но ако до него се е докоснала змия, то става отровно. По същия начин, материалните достойнства, такива като образоваността, богатството, красотата и доброто потекло, сами по себе си са преимущества, но когато красят човек злобен по природа, те причиняват само неприятности. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита дава и друг пример. Той казва, че змията, която носи скъпоценен камък на главата си, продължава да внушава страх, защото въпреки това украшение си остава змия. Змията изпитва злоба към другите живи същества дори когато те с нищо не са го заслужили; такава е природата ѝ. Когато ухапе някого, тя го прави не защото той ѝ е сторил нещо лошо, а по навик. Така и Дакш̣а притежавал много материални достойнства, но всички те били отровени от високомерието и злобата му. Затова понякога материалните достояния стават пречка за оня, който се стреми да развие у себе си духовно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание. В молитвите си към Бога царица Кунтӣдевӣ нарекла Кр̣ш̣н̣а акин̃чана-гочара, леснодостижим за лишените от материални богатства. Материалната нищета улеснява напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако човек обаче помни вечната си връзка с Върховната Божествена Личност, той може да използва материалните си качества, такива като ерудиция, красота и благороден произход, в служба на Бога. Тогава те придобиват истинска стойност. С други думи, ако човек не притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, всичките му материални притежания и достойнства са равни на нула. Но когато пред нулата се постави Върховната Единица, стойността на тези материални достойнства веднага нараства до десет. Докато не се присъедини към Върховната Единица, нулата винаги си остава нула, дори към нея да се прибавят още сто нули. Ако човек не използва материалните си притежания и способности с Кр̣ш̣н̣а съзнание, те могат да го доведат до деградация.