Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.15
Деванагари
ऋषिरुवाच
एवं गिरित्र: प्रिययाभिभाषित:
प्रत्यभ्यधत्त प्रहसन् सुहृत्प्रिय: ।
संस्मारितो मर्मभिद: कुवागिषून्
यानाह को विश्वसृजां समक्षत: ॥ १५ ॥
एवं गिरित्र: प्रिययाभिभाषित:
प्रत्यभ्यधत्त प्रहसन् सुहृत्प्रिय: ।
संस्मारितो मर्मभिद: कुवागिषून्
यानाह को विश्वसृजां समक्षत: ॥ १५ ॥
Стих
р̣ш̣ир ува̄ча
евам̇ гиритрах̣ прияя̄бхибха̄ш̣итах̣
пратябхядхатта прахасан сухр̣т-приях̣
сам̇сма̄рито марма-бхидах̣ кува̄г-иш̣ӯн
я̄н а̄ха ко вишва-ср̣джа̄м̇ самакш̣атах̣
евам̇ гиритрах̣ прияя̄бхибха̄ш̣итах̣
пратябхядхатта прахасан сухр̣т-приях̣
сам̇сма̄рито марма-бхидах̣ кува̄г-иш̣ӯн
я̄н а̄ха ко вишва-ср̣джа̄м̇ самакш̣атах̣
Дума по дума
р̣ш̣их̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея каза; евам — така; гиритрах̣ — Шива; прияя̄ — от скъпата му съпруга; абхибха̄шитах̣ — като му каза; пратябхядхатта — отвърна; прахасан — с усмивка; сухр̣т-приях̣ — скъпа на роднините си; сам̇сма̄ритах̣ — помнейки; марма-бхидах̣ — пронизващите сърцето; кува̄к-иш̣ӯн — язвителни думи; я̄н — които (думи); а̄ха — произнесе; ках̣ — който (Дакш̣а); вишва-ср̣джа̄м — на съзидателите на вселената; самакш̣атах̣ — в присъствието.
Превод
Великият мъдрец Маитрея каза: Като изслуша молбата на скъпата си съпруга, Шива, закрилникът на планината Каила̄са, отвърна с усмивка, макар че си спомни язвителните, пронизващи сърцето слова, които Дакш̣а изрече пред покровителите на вселената.
Пояснение
Когато Шива чул от съпругата си за Дакш̣а, естествената му психологическа реакция била да си спомни за грубите думи, отправени към него в присъствието на покровителите на вселената, и сърцето му се натъжило, въпреки че се усмихвал, за да не огорчи жена си. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човекът, постигнал освобождение, запазва душевно равновесие и сред страданията, и сред щастието в материалния свят. Затова е уместен въпросът, защо Шива, който бил освободена душа, толкова дълбоко преживявал думите на Дакш̣а. Отговор ни дава Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Шива е а̄тма̄ра̄ма – душа, постигнала пълно себепознание, – ала понеже е инкарнация, която отговаря за материалната гун̣а на невежеството, тамо-гун̣а, той понякога се поддава на влиянието на материалните удоволствия и страдания. Разликата между наслаждението и болката в материалния свят и наслаждението и болката в духовния свят е тази, че в духовния свят резултатът и от едното, и от другото е абсолютен по същността си. Ето защо ако в абсолютния свят някой скърби, привидната болка, която изпитва, е пълна с блаженство. Например веднъж, когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил малък, майка му го наказала и Той заплакал. Ала това, че от очите му се стичали сълзи, не може да се счита за резултат от влиянието на гун̣ата на невежеството, защото цялата сцена била проникната от трансцендентално блаженство. В безкрайните си забавления Кр̣ш̣н̣а понякога сякаш причинява мъка на гопӣте, но в действителност тези взаимоотношения са изпълнени с трансцендентална наслада. Такава е разликата между духовния и материалния свят. Материалният свят е изкривено отражение на духовния свят, света на абсолютната чистота. Тъй като в духовния свят всичко е абсолютно, наглед различните духовни емоции на наслаждението и мъката не причиняват нищо друго, освен вечно блаженство, докато в материалния свят, където всичко е замърсено от гун̣ите на материалната природа, живите същества се наслаждават, но също така и страдат. И тъй като Шива отговаря за материалната гун̣а на невежеството, думите на Дакш̣а му причинили скръб, независимо от факта, че бил постигнал себепознание.