Шрӣмад Бха̄гаватам 4.3.11

त्वय्येतदाश्चर्यमजात्ममायया
विनिर्मितं भाति गुणत्रयात्मकम् ।
तथाप्यहं योषिदतत्त्वविच्च ते
दीना दिद‍ृक्षे भव मे भवक्षितिम् ॥ ११ ॥
твайи етад а̄шчарям аджа̄тма-ма̄яя̄
винирмитам̇ бха̄ти гун̣а-трая̄тмакам
татха̄пй ахам̇ йош̣ид ататтва-вич ча те
дӣна̄ дидр̣кш̣е бхава ме бхава-кш̣итим

Дума по дума

твайив теб; етаттова; а̄шчарямудивително; аджао, Шива; а̄тма-ма̄яя̄от външната енергия на Върховния Бог; винирмитамсътворено; бха̄тиизглежда; гун̣а-трая-а̄тмакампонеже е взаимодействие на трите гун̣и на материалната природа; татха̄ апивъпреки това; ахамаз; йош̣итжена; ататтва-витбез знание за истината; чаи; тетвои; дӣна̄клета; дидр̣кш̣еискам да видя; бхавао, Шива; мемоето; бхава-кш̣итимродно място.

Превод

Това удивително творение, проявеният космос, възниква от взаимодействието на трите материални гун̣и, съставляващи външната енергия на Върховния Бог. Тази истина е добре известна за теб. Аз обаче съм само клета жена и, както добре знаеш, не разбирам нищо от тези неща. Ето защо искам да ида още веднъж там, където съм се родила.

Пояснение

Да̄кш̣а̄ян̣ӣ, Сатӣ, много добре знаела, че Шива е безразличен към примамливия материален свят, възникнал от взаимодействието на трите гун̣и на природата. Затова, обръщайки се към него, тя го нарекла аджа, което значи „отхвърлил оковите на раждането и на смъртта“, с други думи, „осъзнал вечната си природа“. Сатӣ казвала: „Ти вече си осъзнал духовната си природа и затова не приемаш за реалност проявения космос, материалното творение, което е едно изкривено отражение. Светският живот не те привлича и тъй като разбираш илюзорността на роднинските връзки, ти не смяташ никого за свой баща, майка или сестра. Но аз съм само клета жена и не съм постигнала такова трансцендентално разбиране, затова не е учудващо, че тези неща ми се струват реални“. Само ограничените хора приемат изкривеното отражение на духовния свят за реалност. Живите същества, които са пленници на могъщата външна енергия, считат материалното творение за действителност, но тези, които са осъзнали духовната си природа, разбират илюзорността на материалния свят. Истинската реалност е другаде, в духовния свят. „Що се отнася до мен – казвала Сатӣ, – аз не разбирам твърде от тези духовни въпроси. Аз съм обикновена жена и не познавам истината. Обичам родното си място и искам да го видя“. Бха̄гаватам сравнява хората, които са привързани към родното си място, към тялото си и т.н., с магарета и крави. Вероятно Сатӣ била чувала тези неща от съпруга си Шива неведнъж и не два пъти, но тъй като била йош̣ит, жена, продължавала да жадува за обектите на материалните си привързаности. Думата йош̣ит значи „която доставя наслаждение“. Затова жените се наричат йош̣ит. Човек, който иска да напредва по духовния път, трябва да ограничава общуването си с йош̣ит, защото ако се превърне в играчка в ръцете им, това слага край на духовното му развитие. Казано е: „Тези, които стават играчки в ръцете на жените (йош̣ит-крӣд̣а̄-мр̣геш̣у), не могат да напредват в духовното себепознание“.