Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.44

चीरवासा व्रतक्षामा वेणीभूतशिरोरुहा ।
बभावुप पतिं शान्ता शिखा शान्तमिवानलम् ॥ ४४ ॥
чӣра-ва̄са̄ врата-кш̣а̄ма̄
вен̣ӣ-бхӯта-широруха̄
бабха̄в упа патим̇ ша̄нта̄
шикха̄ ша̄нтам ива̄налам

Дума по дума

чӣра-ва̄са̄носейки стари дрехи; врата-кш̣а̄ма̄изпита и съсухрена от лишенията; вен̣ӣ-бхӯтазаплетена; широруха̄косата ѝ; бабхаутя сияеше; упа патимблизо до съпруга; ша̄нта̄спокойна; шикха̄пламъци; ша̄нтамнеобезпокоявани; ивакато; аналамогън.

Превод

Дъщерята на цар Видарбха се обличаше с вехти, износени дрехи и заради суровите лишения, които поемаше, се съсухри и залиня. Тя не си решеше косите, затова те се сплъстиха и станаха на възли. И макар че постоянно бе до съпруга си, тя беше спокойна и мълчалива, като пламък, непоклащан от вятъра.

Пояснение

Докато човек разпалва огън, отначало винаги има пращене и дим. Но въпреки трудностите в началото, веднъж лумне ли огънят, той продължава да гори равномерно. Така и съпрузите, които се подлагат на въздържания в съответствие с регулиращите принципи, стават мълчаливи и не усещат сексуална възбуда. Това носи духовна полза и на двамата. За да постигне такова равнище, човек трябва да се откаже от всички излишества.
Думата чӣра-ва̄са̄, използвана в този текст, означава много стари, износени дрехи. Съпругата трябва да е особено аскетична и да не мечтае за разкош и хубави дрехи. Тя трябва да приема само най-необходимото за живот и да сведе до минимум съня и храната си. А за секс и дума не бива да става. Ако вярно служи на своя издигнат съпруг, който трябва да е чист предан на Бога, жената никога няма да изпитва сексуална възбуда. Такъв трябва да е животът на ва̄напрастхите. Жената продължава да е заедно със съпруга си, но се подлага на такива сурови лишения и въздържания, че въпреки съвместния им живот половите контакти между двамата са напълно изключени. Ако живеят по такъв начин, съпрузите са свободни да останат заедно до края на дните си. Жената е по-слаба от своя съпруг и в дадената строфа тази идея е изразена с думите упа патим. Упа значи „близък до“, „почти равен на“. Тъй като е мъж, в обикновения случай съпругът е духовно по-напреднал от своята съпруга. Независимо от това тя трябва да се раздели със стремежа към разкош и не бива дори да се облича добре и да се реши. Едно от основните занимания на жените е да се решат. Когато приеме ва̄напрастха обаче, жената не полага никакви грижи за косата си и тя цялата се сплъстява и става на възли. Като вижда съпругата си в такъв вид, мъжът не изпитва към нея плътско влечение, а и самата тя не чувства подобна възбуда. Така и двамата имат възможност да усъвършенстват духовното си съзнание. Когато постигнат това равнище на съществуване, наречено парамахам̇са, съпрузите действително се освобождават от материалното си съзнание. Ученик, който служи на духовния си учител с твърдост и постоянство, не е застрашен от опасност да падне отново в капана на ма̄я̄.