Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.43
Деванагари
पतिं परमधर्मज्ञं वैदर्भी मलयध्वजम् ।
प्रेम्णा पर्यचरद्धित्वा भोगान् सा
पतिदेवता ॥ ४३ ॥
प्रेम्णा पर्यचरद्धित्वा भोगान् सा
पतिदेवता ॥ ४३ ॥
Стих
патим̇ парама-дхарма-гям̇
ваидарбхӣ малаядхваджам
премн̣а̄ парячарад дхитва̄
бхога̄н са̄ пати-девата̄
ваидарбхӣ малаядхваджам
премн̣а̄ парячарад дхитва̄
бхога̄н са̄ пати-девата̄
Дума по дума
патим — своя съпруг; парама — върховен; дхарма-гям — познавач на религиозните принципи; ваидарбхӣ — дъщерята на Видарбха; малая-дхваджам — на име Малаядхваджа; премн̣а̄ — с любов; парячарат — вярно служеше; хитва̄ — отказвайки се; бхога̄н — от сетивните удоволствия; са̄ — тя; пати-девата̄ — приемайки съпруга си като Върховния Бог.
Превод
Дъщерята на цар Видарбха почиташе своя издигнат съпруг точно като Върховния. Тя пренебрегна всички сетивни наслади и като се отрече от всичко, последва живота му. Така тя неуморно му служеше.
Пояснение
Тук цар Малаядхваджа е символ на духовния учител, а съпругата му Ваидарбхӣ – на ученика. Ученикът почита духовния си учител като Върховната Божествена Личност. Както Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва в своята песен Гурв-аш̣т̣ака, са̄кш̣а̄д-дхаритвена – „За ученика духовният учител (гуру) е самата Върховна Божествена Личност“. Човек трябва да се отнася към духовния си учител не като философите ма̄я̄ва̄дӣ, а по начина, описан в този текст. Духовният учител е най-довереният слуга на Бога, затова ученикът трябва да го почита така, сякаш той е самата Върховна Божествена Личност. Ученикът не бива никога да пренебрегва духовния си учител или да не изпълнява неговите повели, сякаш той е обикновен човек.
Ако жената има късмет да стане съпруга на чист предан, тя трябва да му служи, забравила всяко желание за сетивни наслади. Ако неуморно служи на своя издигнат съпруг, постепенно тя ще постигне същото съвършенство, до което е стигнал и той. Като удовлетворява духовния си учител, ученикът ще получи възможност да служи на Върховната Божествена Личност досущ като своя учител.