Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.19

न मय्यनाशिते भुङ्क्ते नास्‍नाते स्‍नाति मत्परा ।
मयि रुष्टे सुसन्त्रस्ता भर्त्सिते यतवाग्भयात् ॥ १९ ॥
на майи ана̄шите бхун̇кте
на̄сна̄те сна̄ти мат-пара̄
майи руш̣т̣е сусантраста̄
бхартсите ята-ва̄г бхая̄т

Дума по дума

наникога; майикогато аз; ана̄шитене бях се нахранил; бхун̇ктетя ядеше; наникога; асна̄тене бях се изкъпал; сна̄титя се къпеше; мат-пара̄винаги предана на мене; майикогато аз; руш̣т̣ебивах ядосан; су-сантраста̄много уплашена; бхартситекогато се карах; ята-ва̄квладееща своята реч; бхая̄тот страх.

Превод

После той се отдаде на мисли за това, как беше живял със съпругата си. Спомни си, че тя не сядаше да се храни, докато той не се е нахранил, че не отиваше да се къпе, докато той не се е изкъпал, и че любовта ѝ към него бе толкова силна, та когато той беше ядосан и ѝ се караше, тя търпеливо и кротко понасяше грубостта му.

Пояснение

Жената трябва да е покорна на своя съпруг. Ако тя е послушна, сърдечна и винаги готова да му помага, той много ще се грижи за нея. Привързаността на мъжа към съпругата е благотворна за семейното съществуване, но се отразява неблагоприятно на духовния напредък на двамата. Ето защо във всяко семейство трябва да има Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако съпрузите са привързани един към друг в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази привързаност ще е от голяма полза за тях, защото център на съществуването им ще бъде Кр̣ш̣н̣а. В противен случай мъжът, който е твърде привързан към своята съпруга, в следващия си живот става жена, а жената, която изпитва прекалена привързаност към съпруга си, се преражда в тяло на мъж. Разбира се, жената не губи, ако в следващия си живот стане мъж, но не може да се каже същото за мъжа, който се преражда в жена.