Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.15
Деванагари
शिथिलावयवो यर्हि गन्धर्वैर्हृतपौरुष: ।
यवनैररिभी राजन्नुपरुद्धो रुरोद ह ॥ १५ ॥
यवनैररिभी राजन्नुपरुद्धो रुरोद ह ॥ १५ ॥
Стих
шитхила̄ваяво ярхи
гандхарваир хр̣та-пауруш̣ах̣
яванаир арибхӣ ра̄джанн
упаруддхо рурода ха
гандхарваир хр̣та-пауруш̣ах̣
яванаир арибхӣ ра̄джанн
упаруддхо рурода ха
Дума по дума
шитхила — останали без сили; аваявах̣ — крайниците ѝ; ярхи — когато; гандхарваих̣ — от гандхарвите; хр̣та — съкрушена; пауруш̣ах̣ — телесната ѝ мощ; яванаих̣ — от яваните; арибхих̣ — от враговете; ра̄джан — о, царю Пра̄чӣнабархиш̣ат; упаруддхах̣ — възпряна; рурода — високо захлипа; ха — наистина.
Превод
Крайниците на змията, чиято телесна мощ гандхарвите и яваните бяха напълно сломили, също започнаха да отслабват. Змията се опита да напусне града тяло, но враговете ѝ я възпряха и тогава, като видя, че опитите ѝ не успяват, тя започна високо да хлипа.
Пояснение
На прага на смъртта различните порти на тялото спират да функционират нормално заради дисбаланса на слуз, жлъчка и въздух в тялото. Затова умиращият човек не е в състояние да изрази ясно онова, което изпитва, и роднините, наобиколили неговата постеля, чуват от устата му само неясни хрипове. В своята Мукунда-ма̄ла̄ стотра цар Кулашекхара казва:
кр̣ш̣н̣а твадӣя-падапан̇каджа-пан̃джара̄нтам
адяива ме вишату ма̄наса-ра̄джа-хам̇сах̣
пра̄н̣а-прая̄н̣а-самайе капха-ва̄та-питтаих̣
кан̣т̣ха̄вародхана-видхау смаран̣ам̇ кутас те
адяива ме вишату ма̄наса-ра̄джа-хам̇сах̣
пра̄н̣а-прая̄н̣а-самайе капха-ва̄та-питтаих̣
кан̣т̣ха̄вародхана-видхау смаран̣ам̇ кутас те
„Скъпи Кр̣ш̣н̣а, моля те, помогни ми да умра незабавно, за да може умът ми, подобно на лебед, увил шията си около стъблото на лотос, да остане прикован към лотосовите Ти нозе. Иначе, когато със задавено гърло изпускам последен дъх, бих ли могъл да мисля за тебе?“. Лебедите обичат да се гмуркат във водата и да увиват дългите си шии около крехките стъбла на лотосите. Те се забавляват по такъв начин. Човек има голям късмет, ако се раздели с тялото си, докато все още е здрав и може да мисли за лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Когато някой е стар, в мига на смъртта гърлото му често се задушава или се запушва от слуз и той не е способен да изрече маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така той може да забрави за Кр̣ш̣н̣а. Разбира се, който е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е застрашен от подобна опасност, защото е свикнал непрекъснато да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, особено когато смъртта му напомня за себе си.