Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.13
Деванагари
यवनोपरुद्धायतनो ग्रस्तायां कालकन्यया ।
पुर्यां प्रज्वारसंसृष्ट:
पुरपालोऽन्वतप्यत ॥ १३ ॥
पुर्यां प्रज्वारसंसृष्ट:
पुरपालोऽन्वतप्यत ॥ १३ ॥
Стих
яванопаруддха̄ятано
граста̄я̄м̇ ка̄ла-каняя̄
пуря̄м̇ праджва̄ра-сам̇ср̣ш̣т̣ах̣
пура-па̄ло 'нватапята
граста̄я̄м̇ ка̄ла-каняя̄
пуря̄м̇ праджва̄ра-сам̇ср̣ш̣т̣ах̣
пура-па̄ло 'нватапята
Дума по дума
явана — от яваните; упаруддха — нападнат; а̄ятанах̣ — нейният дом; граста̄я̄м — когато бе превзет; ка̄ла-каняя̄ — от дъщерята на Времето; пуря̄м — градът; праджва̄ра-сам̇ср̣ш̣т̣ах̣ — обхванат от Праджва̄ра; пура-па̄лах̣ — градоначалникът; анватапята — също се изпълни с дълбока скръб.
Превод
Когато видя, че Ка̄лаканя̄ напада всички жители на града и че след атаките на яваните пламъците обхващат собствения ѝ дом, змията градоначалник се изпълни със скръб.
Пояснение
Живото същество е обвито от два вида тела – грубо и фино. В мига на смъртта грубото материално тяло умира, но финото тяло пренася живото същество в друго грубо тяло. Съвременните псевдоучени не са в състояние да проследят как финото материално тяло пренася душата от едно грубо тяло в друго. В тази строфа финото тяло е изобразено като змията градоначалник. В града, обхванат от пламъци, дори градоначалникът не може да се спаси. Той има власт над гражданите, когато е спокойно и не бушува пожар, но когато градът е нападан от всички страни, дори градоначалникът е безсилен. И така, когато жизненият дъх бил готов да напусне грубото физическо тяло, финото тяло също почувствало болка.