Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.33

Текст

шрӣ-рудра ува̄ча
джитам̇ та а̄тма-вид-варя-
свастайе свастир асту ме
бхавата̄ра̄дхаса̄ ра̄ддхам̇
сарвасма̄ а̄тмане намах̣

Дума по дума

шрӣ-рудрах̣ ува̄ча – Шива заговори; джитам – слава; те – на Тебе; а̄тма-вит – от себепозналите се; варя – най-великият; свастайе – на благодатния; свастих̣ – благодат; асту – нека бъде; ме – за мене; бхавата̄ – от Тебе; а̄ра̄дхаса̄ – всесъвършения; ра̄ддхам – достоен за почит; сарвасмаи – Върховната Душа; а̄тмане – на Върховната Душа; намах̣ – поклони.

Превод

Шива се обърна към Върховната Божествена Личност със следната молитва: О, Върховни Господи, слава, слава на тебе! Ти си най-великият от всички, които са постигнали духовно себепознание. Ти винаги носиш щастие на себепозналите се души, затова те моля да дариш и мен с благодат. Ти заслужаваш почит и благоговение заради своите всесъвършени наставления. Ти си Свръхдушата, затова се покланям пред тебе, най-върховното живо създание.

Пояснение

Когато Богът вдъхнови своя предан поклонник да се моли, поклонникът неизменно започва молитвата си с възхвала на Бога: „Слава на теб, Господи!“. Богът е възславян от всички, защото е най-великият от себепозналите се души. Както е казано във Ведите (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13): нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м – Върховното Същество, Божествената Личност, е най-главното от всички живи същества. Има различни видове живи същества: едни са в материалния свят, други – в духовния. Живите същества от духовния свят притежават съвършенството на себепознанието, защото никога не забравят, че са вечни слуги на Бога. В духовния свят всички, които отдават на Бога предано служене, остават непоклатими, защото разбират позицията на Върховното Същество и своята собствена присъща позиция. От всички тези себепознали се души Богът е най-съвършената. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Индивидуалната душа, която е твърдо убедена, че Богът е Върховното Същество, има позиция, благодатна във всяко едно отношение. В тази строфа Шива се моли за милостта на Бога, така че да остане завинаги в такава всеблагодатна позиция.

Върховният Бог е всесъвършен и ни учи, че който се прекланя пред него, също постига съвършенството. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва: маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. В образа си на Свръхдуша Богът се намира във всяко сърце, но към преданите си проявява особена милост и ги учи как да продължат да се развиват духовно. Тъй като получават наставления от най-съвършената личност, те никога не могат да се заблудят. Това е заключението и на Бхагавад-гӣта̄ (10.10): дада̄ми буддхи йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те. Богът винаги е готов да даде напътствия на своя чист предан, за да може той да напредва все повече и повече в служенето на него. И тъй като Богът дава наставленията си в образа на сарва̄тма̄, Свръхдушата, Шива му се покланя с думите сарва̄тма̄ а̄тмане намах̣. Индивидуалната душа се нарича а̄тма̄, а Богът е наричан едновременно и а̄тма̄, и Парама̄тма̄. Той се намира във всяко сърце, затова е върховната а̄тма̄ и всички се прекланят пред него. Във връзка с това може да припомним молитвите на Кунтӣ от Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.8.20):

татха̄ парамахам̇са̄на̄м̇
мунӣна̄м амала̄тмана̄м
бхакти йога-видха̄на̄ртхам̇
катхам̇ пашйема хи стриях̣

Богът винаги е готов да води парамахам̇сите, най-извисените си поклонници, които са напълно освободени от замърсяванията на материалния свят. Той винаги им дава напътствия как да останат непоклатими в преданото служене. По подобен начин строфата а̄тма̄ра̄ма (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.7.10) гласи:

а̄тма̄ра̄ма̄ш ча мунайо
ниргрантха̄ апй урукраме
курвантй ахаитукӣм̇ бхактим
иттхам-бхӯта-гун̣о харих̣

Думата а̄тма̄ра̄ма назовава онези, които не се интересуват от материалния свят и са изцяло отдадени на духовни дейности. Тези себепознали се личности се делят на две категории: имперсоналисти и персоналисти. Имперсоналистите обаче също стават предани, когато изпитат влечение към трансценденталните личностни качества на Върховния Бог. И така, Шива искал завинаги да остане предан на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Както ще стане ясно от следващите строфи, той, за разлика от имперсоналистите, не изпитвал и най-малко желание да се слива с битието на Върховния Бог. Той смятал, че най-голямото щастие е да не забравя никога, че Богът е Върховното Същество. Щом разбере тази истина, човек осъзнава, че всички живи същества – в това число Шива, Брахма̄ и останалите полубогове – са слуги на Върховния Бог.