Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.34
Деванагари
नम: पङ्कजनाभाय भूतसूक्ष्मेन्द्रियात्मने ।
वासुदेवाय शान्ताय कूटस्थाय स्वरोचिषे ॥ ३४ ॥
वासुदेवाय शान्ताय कूटस्थाय स्वरोचिषे ॥ ३४ ॥
Стих
намах̣ пан̇каджа-на̄бха̄я
бхӯта-сӯкш̣мендрия̄тмане
ва̄судева̄я ша̄нта̄я
кӯт̣а-стха̄я сва-рочиш̣е
бхӯта-сӯкш̣мендрия̄тмане
ва̄судева̄я ша̄нта̄я
кӯт̣а-стха̄я сва-рочиш̣е
Дума по дума
намах̣ — отдавам цялата си почит; пан̇каджа-на̄бха̄я — на Върховната Божествена Личност, от чийто пъп израства лотос; бхӯта-сӯкш̣ма — сетивните обекти; индрия — сетивата; а̄тмане — източникът; ва̄судева̄я — на Бог Ва̄судева; ша̄нта̄я — вечно спокоен; кӯт̣а-стха̄я — който не се променя; сва-рочиш̣е — на върховното сияние.
Превод
О, Господи, от твоя пъп израства вселенският лотос, затова Ти си източник на творението. Ти си върховният повелител на сетивата и на сетивните обекти и вездесъщият Ва̄судева. Ти си вечно спокоен и благодарение на своята самоозаряваща се природа не си изложен на шестте вида промени.
Пояснение
Богът в аспекта си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у лежи във водите на вселенския океан Гарбха, а от пъпа му израства лотосов цвят. От този лотос се ражда Брахма̄, който започва да сътворява материалния свят. Следователно Върховната Божествена Личност, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е източник на материалните сетива и сетивните обекти. Понеже Шива смята себе си за едно от творенията на материалния свят, неговите сетива са под контрола на върховния творец. Едно от имената на Върховния Бог е Хр̣ш̣ӣкеша, „господар на сетивата“, което показва, че всички сетива и сетивни обекти са сътворени от него. Следователно Той може да управлява сетивата ни и великодушно да ги използва в служба на себе си, господаря на сетивата. В обусловеното си състояние живото същество се бори с материалния свят и използва сетивата си за материални наслади. Но ако Богът, Върховната Личност, прояви милостта си към него, то може да използва същите тези сетива, за да служи на Бога. Желанието на Шива било да не става жертва на материалните сетива, а винаги да служи на Бога, без да бъде подвластен на материални влияния. С милостта и помощта на вездесъщия Бог Ва̄судева човек може да посвети сетивата си на предано служене решително и неотклонно, с твърдостта на самия Бог.
Особено внимание заслужават думите ша̄нта̄я кӯт̣а-стха̄я сва-рочиш̣е. Въпреки че Богът е в материалния свят, вълните на материалното съществуване не могат да го докоснат. Обусловените души са изложени на шест вида промени: те изпитват глад, жажда, тъга и болка, заблуждават се, остаряват и умират. Обусловените души лесно изпадат в заблуда под влиянието на тези шест състояния в материалния свят, но Богът, Върховната Личност, който е Свръхдушата, Ва̄судева, никога не изпитва безпокойствата, свързани с тях. Затова в тази строфа се казва (кӯт̣а-стха̄я), че Той винаги е спокоен и невъзмутим благодарение на могъществото си, което тук е назовано с думата сва-рочиш̣е. Сва-рочиш̣е означава, че Той е озарен от собствената си трансцендентална природа. Въпреки че се намира в сиянието на Върховния, индивидуалната душа понякога го напуска и попада в материалното, обусловеното съществуване. Но Богът никога не може да бъде обусловен по такъв начин, затова тук е наречен „самоозаряващ се“. Следователно всички обусловени души в материалната вселена може да станат напълно съвършени, когато се намират под покровителството на Ва̄судева, т.е. когато отдават предано служене.