Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.13

Една бенгалска пословица казва, че духовният напредък на човека се подлага на проверка в мига на смъртта. Бхагавад-гӣта̄ (8.6) потвърждава това: ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇ тяджатй анте калеварам / там̇ там еваити каунтея сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣. Тези, които се стремят да развият у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, знаят, че когато настъпи смъртта, ще трябва да държат най-важния изпит. Човек, който помни Кр̣ш̣н̣а в мига на смъртта си, веднага отива на Голока Вр̣нда̄вана (Кр̣ш̣н̣алока) и постига най-висшата цел на живота. По милостта на Кр̣ш̣н̣а Пр̣тху Маха̄ра̄джа разбрал, че краят му наближава, и изпълнен с блаженство, изцяло се посветил на процеса на йога, за да напусне тялото си на равнището брахма-бхӯта. В следващите строфи подробно се описва как човек може по собствена воля да си напусне тялото и да се върне вкъщи, при Бога. Методът, от който се възползвал Пр̣тху Маха̄ра̄джа в края на дните си, дава възможност човек да си напусне тялото в добро физическо и психическо състояние. Всеки предан би искал, когато се разделя с тялото си, то все още да е здраво физически и психически. Цар Кулашекхара е изразил това желание в своята Мукунда-ма̄ла̄ стотра:

Цар Кулашекхара искал да си напусне тялото, докато е още здрав и със здрав разсъдък, затова се молил на Кр̣ш̣н̣а да му позволи да умре незабавно. В обикновения случай когато човек умира, той се задушава от голямото количество слуз и жлъчка. А когато някой се задушава, той много трудно може да произнесе каквито и да е звуци. Затова единствено по милостта на Кр̣ш̣н̣а човек може да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а в мига на смъртта си. С помощта на позата мукта̄сана обаче йогӣте са способни да напуснат тялото си, когато пожелаят, и да отидат на която планета поискат. Този, който владее до съвършенство методите на йога, може да напусне тялото си тогава, когато сам пожелае.